Пустинното копие - Страница 149

149

– Мъчно ми е, че я виждам такава – промърмори Илейн.

Силия кимна, но отговорът не я задоволи.

– Седни. – тя посочи стол във всекидневната си. – Ще направя чай.

– Благодаря ви, говорителке – каза Илейн, – но ние имаме работа...

– Седни де – повтори Силия, обаче този път по-скоро като заповед, отколкото като покана, и Илейн веднага се подчини при смяната на тона. – Всички сядайте – допълни Силия, когато излязоха Джеф и Бени.

– Градският съвет ще заседава утре – отбеляза Силия, след като им наля чай. – Най-вероятно сутринта. Ако Рена не е проговорила дотогава, съмнявам се, че ще има друга възможност, тъй като Радък ще настоява за присъда, без да сме изслушали сестра ви, а щом всички доказателства са против нея, може и да стане неговото. Ще се опитам да забавя нещата, докато тя се пооправи, но това все пак зависи от съвета.

– Какво мислите, че ще отсъдят? – попита Джеф.

Силия въздъхна тежко.

– Не мога да знам със сигурност. Такова нещо досега не се е случвало. Рибарци обаче са хванали оръжията, а тресавци и постовчани отдавна си търсят причина да държат децата си настрана от Градски площад и изкушенията му. Пастирът и Меада ще застанат зад момичето, но един Създател знае какво ще направят останалите. Може и да я обесят на съседното дърво, като за въжето ще се погрижи самият Гарик.

Илейн проплака.

– Хич не е леко престъплението, момиче – каза Силия. – Двама са мъртви, а единият е с гневлива рода. И да разисквам до посиняване кой е прав и кой е крив, законът си е закон. Щом съветът отсъди, няма да имаме друг избор, освен да се примирим.

Тя погледна Бени и Илейн.

– Така че, ако има нещо, което би ми помогнало да защитя Рена, каквото и да е то, сега е моментът да го кажете.

И двете сестри погледнаха Джеф, но нито една не продума.

Силия изпухтя.

– Джеф, Мак Пасчър представлява фермите в съвета. Иди при него. Виж дали не можеш да разбереш как ще гласува. Увери се, че е разбрал правилно цялата история, а не се е повлиял от тъпчиплевелските лъжи на Радък.

– Фермата на Мак е доста далече – каза Джеф. – Ще ми мине денят само докато стигна.

– Тогава остани там да пренощуваш и не прахосвай времето си с него – каза Силия отново със заповедническия си тон. Тя кимна към вратата. – Тръгвай, миличък. Аз ще се погрижа Илейн и Бени да се приберат невредими.

Джеф погледна Илейн притеснено, но тя бе свела очи.

– Добре, госпожо – каза той и излезе през вратата.

Силия се върна при сестрите, без да ги поглежда.

– Винаги съм му се чудела на вашия баща – каза Силия, докато си избираше бисквита от глинения съд на масата. – Научила съм се да държа под око мъжете, чиито жени са загинали заради демони. Понякога на тях... малко им прещраква. Започват да се държат безразсъдно. Казах на хората да следят Харл, но баща ви държеше на своето уединение, а и през първите години сякаш всичко беше наред.

Тя потопи бисквитката в чая си, без да сваля очи от ръцете си.

– Но след като ти, Илейн, избяга с Джеф, въпреки че покойната му съпруга още не бе изгорена, аз отново се замислих. От какво имаш да бягаш? А и онзи Харл, когото аз знам, би викнал мъже да те довлекат до къщи, ритаща и крещяща. Дори аз не бях далеч от мисълта да сторя същото.

Тя изяде наквасената бисквита на няколко бързи, ситни хапчици и избърса елегантно устата си със салфетка. Илейн само я гледаше със зейнала уста.

– Но той не го направи – рече Силия, остави салфетката и срещна погледа на Илейн. – Защо?

Илейн се сви под изпитателния взор на Силия, сведе очи и пок-лати глава.

– Не знам – каза тя.

Силия се намръщи и си взе още една бисквита.

– А Рена имаше толкова много ухажори. – тя отново сведе поглед. – Достатъчно хубава е, здрава като вол... Има и две по-големи сестри, които са доказали, че раждат яки синове. Харл можеше да ѝ намери добра партия, след като Арлен Бейлс избяга. Можеше да намери друг мъж да помага във фермата, даже самият той да си вземе някоя вдовица за жена. Но той и това не направи. Пъдеше всяко момче, понякога даже с вилата, докато преваляха най-плодовитите години на сестра ви. Рена вече не можеше да се надява на нещо по-добро от Коуби Фишър и фермата истински се нуждаеше от здрава гърбина, обаче Харл все не се наканваше.

Силия погледна и двете.

– Чудя се какво би могло да накара един мъж да се държи така. Имам известни предположения, но какво ли знам аз? Баща ви съм го виждала веднъж-два пъти в годината. Вие двете сте живели с него всеки ден. Мисля, че знаете по-добре от мен. Имате ли да добавите нещо към списъка?

Илейн и Бени я погледнаха, после се спогледаха и накрая сведоха глави.

– Не – промълвиха те едновременно.

– Никой не ви видя да пророните и сълза за баща си – настоя Силия. – Това не е нормално, след като баща ви е умрял от нож в гърба.

Илейн и Бени даже не вдигнаха глави.

Силия ги погледна за миг и въздъхна дълбоко.

– Марш тогава! – сопна им се тя накрая. – Вън от къщата ми, преди да ви посиня задниците! Създател да пази някога да ви се наложи да молите за подкрепа, егоистични малки келеши такива!

Двете сестри изприпкаха от къщата, а Силия подпря глава на ръцете си и усети тежестта на годините както никога досега.

* * *

Силия едва се бе облякла на следващата сутрин, когато зърна на двора си Радък Закона и родителите на Коуби, Гарик и Ноуми, придружени от близо стотина души от Рибарска дупка, които едва ли не съставляваха почти цялото население на градчето.

– Толкова ли са ти слаби думите, Радък Закона, че ти трябват всички близки и познати, за да ги подкрепят? – попита тя, излизайки на верандата.

149