Пустинното копие - Страница 151

151

Силия се изправи в цял ръст – това не бе малко, – за да го посрещне.

– Говорителке – поздрави я Джордж, преглъщайки недоволството си, че му се налага да нарича така жена, която отгоре на всичко беше и неомъжена.

– Пастире – отвърна Силия, без никакво намерение да се оставя да я сплашват.

Двамата си размениха уважителни поклони.

Съпругите на Джордж, някои от които бяха стари и горди като него, а други по-млади, даже и една бременна, минаха безмълвно покрай тях и влязоха в къщата. Силия знаеше, че са се отправили към кухнята. Постовчани винаги превземаха кухнята, за да се уверят, че хранителните им нужди ще бъдат задоволени. Те спазваха строга диета от прости храни, без подправки или захар.

Силия даде знак на Джеф.

– Върви да изкараш Руско от магазина – каза му тя и Джеф се затича нататък.

Хората винаги избираха Силия за говорител на Градски площад, но в годините, когато ѝ даваха поста и на говорител на градчето, тя назначаваше Руско Шопара за представител на Градски площад, така че районът да запази независимостта си, както изрично бе постановено в закона. Малцина се радваха на това, но Силия беше наясно, че смесеният магазин е сърцето на Градски площад и ако на един му процъфтяваше бизнесът, все пак всички имаха изгода от това.

* * *

– Ами влизайте, нека да вечеряме – подкани ги Силия, след като всички вече се бяха поуспокоили. – Ще се заемем с редовните дела на съвета, когато дойде кафето, а щом опразним чашите, ще преминем на инцидента от тези дни.

– Ако за вас няма да е проблем, говорителке – прекъсна я Радък Закона, – аз лично бих предпочел да отложим вечерята и останалите дела за следващия съвет, а сега да обърнем внимание на въпроса с мъртвия ми роднина.

– Проблем е, Радък Фишър – заяви Джордж Уоч и тропна с лакирания си черен бастун. – Не можем просто да пренебрегнем обичаите и обноските си само защото някой е умрял. Живеем във времето на Напастта и често срещаме смъртта. Създателят наказва грешниците, когато намери за добре. Момичето на Танър ще получи присъда, след като разгледаме редовните дела на Потока на Тибит.

Той говореше с авторитета на човек, чиито думи никой не би оспорил, въпреки че Силия беше говорителката. Тя се примири с незачитането, което Джордж често показваше, защото в случая беше на нейна страна. Колкото по-късно ставаше, толкова по-малък бе шансът присъдата на Рена – в случай че бъде смъртна – да влезе в сила още тази нощ.

– Една вечеря би ни се отразила добре – съгласи се пастир Харал, макар двамата с Джордж често да имаха разногласия. – Както се казва в Канона, „не търси справедливост от човек с празен стомах“.

Радък погледна останалите говорители за подкрепа, ала освен Шопара, който идваше последен и си тръгваше пръв, всички останали бяха решени да спазят традициите на съвета. Намръщи се, но повече не възрази. Гарик понечи да каже нещо, обаче Радък го възпря с едно поклащане на главата.

Вечеряха, а след това обсъдиха делата на всеки един район поотделно на по чаша кафе и сладкиши.

– Мисля, че е време да се срещнем с момичето – каза Джордж, щом приключиха с неговия район, който винаги се обсъждаше пос-леден.

Всъщност говорителката на градчето трябваше да отбелязва началото и края на задачите, но той отново пренебрегна Силия, удряйки с бастуна си, като че беше чукчето на говорител. Тя изпрати свидетелите отвън на верандата и отведе деветимата членове на съвета при Рена.

– Момичето не се ли преструва? – попита Джордж.

– Ако искаш, покани вашата билкарка да я прегледа – отвърна Силия.

Джордж кимна и извика жена си Трена, билкарката на Южен пост, която вече наближаваше деветдесетте. Тя излезе от кухнята и се приближи до момичето.

– Мъжете да напуснат – нареди Джордж и всички седнаха отново по местата си на масата. Силия седна на главното място на масата, а Джордж, както винаги, срещу нея.

Трена излезе след малко, погледна Джордж и той ѝ кимна в знак, че може да говори.

– Каквото и да е сторило, момичето наистина е в шок – каза тя и той ѝ кимна отново, за да си върви.

– И тъй, видяхте състоянието на момичето – каза Силия и взе чукчето, преди Джордж да се наложи над протокола. – Предлагам да отложим всякакви решения, докато не се съвземе и не чуем защитата ѝ.

– Ядрото да ме вземе, ако го допусна! – извика Радък.

Той понечи да се изправи, но Джордж удари по масата с бастуна си и го спря на място.

– Не съм дошъл чак дотук, за да погледна някакво спящо момиче и да си тръгна, Силия – заяви той. – Най-добре сега да изслушаме свидетелите и обвинителите, както си му е редът.

Силия се намръщи, но никой не посмя да се възпротиви. Независимо че беше говорителка, ако се изправеше срещу Джордж, щеше да остане сама. Тя извика Гарик, за да изложи обвиненията си, както и свидетелите един по един, за да отговорят на въпросите на съвета.

– Не се правя, че знам какво се е случило онази вечер – започна Силия заключителните си думи. – Няма свидетели, освен самото момиче, а на него би трябвало да му се даде правото да се изкаже в своя защита, преди да отсъдим.

– Няма свидетели ли?! – викна Радък. – Току-що чухме Стам Тейлър, който я е видял само мигове по-рано да се отправя към мястото на убийството!

– Същата вечер Стам Тейлър е бил пиян като мотика, Радък – възрази Силия и погледна Руско, който кимна в знак на съгласие.

– Просна ми се на пода и го изгоних, след което затворих магазина – поясни Руско.

– Аз викам да обвиним тоя, дето му е сложил питието в ръката – каза Джордж, а Руско свъси вежди, но мъдро си замълча.

151