Пустинното копие - Страница 166

166

– Нито един от знаците по мен няма да ви помогне да защитите нито копие, нито каквото и да било оръжие – излъга Защитения. – Онези символи са тук – той чукна по слепоочието си през качулката, – а в Мливари няма толкова стражи, колкото е нужно, за да ги изкарате от мен.

– Не бих бил толкова сигурен – предупреди го Юкор, – но виждам, че си си наумил цена, така че казвай и да приключваме.

– Всичко по реда си – каза Защитения и подаде на Джоун чантата на Райнбек. – Херцог Райнбек моли за съюз срещу красианското нашествие, покорило вече Райзън.

– Разбира се, че Райнбек ще иска съюз – изсумтя Юкор. – Седи зад дървени стени насред зелени земи, за които пустинните плъхове мечтаят. Но аз защо да пращам войски?

– Той се позовава на пакта – каза Защитения.

Юкор изчака Джоун да му донесе писмото, грабна го и зачете набързо. Намръщи се и го смачка.

– Райнбек вече наруши пакта – изръмжа той, – когато се опита да построи втори Речен мост откъм неговия бряг. Да ми върнат таксите от последните петнайсет години и тогава може би ще помисля и за неговия град.

– Ваша Светлост – обърна се към него Защитения, набързо прег-лътнал желанието си да скочи на подиума и да удуши херцога, – проблемът с Речен мост може да се реши във всеки друг момент. Красианците са заплаха за вашите два народа, и то доста по-сериозна от някаква дребна свада.

– Дребна?! – възмути се херцогът.

Рейджън поклати глава и Защитения веднага съжали за начина, по който се бе изразил. Така и не успя да достигне висотата на наставника си, що се отнася до подхода към знатни особи.

– Красианците не идват, за да ви приберат налозите, ваша Светлост – настоя той. – Не се заблуждавайте, тук са, за да избиват и изнасилват, докато не присъединят целия Север към своите редици.

– Няма да се уплаша от никакви пустинни плъхове – заяви Юкор. – Нека дойдат и се изпотрошат в планините ми! Нека ни обсадят в тези замръзнали земи и да видим дали пясъчните им защити ще се преборят със снежните демони, докато тези идиоти измират от глад извън стените ми.

– Ами селцата ви? – попита Защитения. – И тях ли ще пожертвате?

– Мога да защитя херцогството си и без чужда помощ – отвърна Юкор. – В библиотеката ми има учебници по военно дело, чертежи на оръжия и машини, които биха разгромили диваците, без да даваме много жертви.

– Ако мога само да ви кажа нещо, ваша Светлост – попита пастир Ронел, като привлече всички погледи.

Поклони се дълбоко и щом Юкор кимна, пастирът се стрелна нагоре по стълбите на подиума и се наведе, за да му прошепне нещо.

Острият слух на Защитения долови всяка подшушната дума.

– Ваша Светлост, сигурен ли сте, че е мъдро да връщаме тези тайни на света? – попита пастирът. – Именно хорските войни ни доведоха Напастта.

– Да не би да предпочиташ напаст от красианци? – изсъска му Юкор. – Какво ще стане с пастирите на Създателя, ако дойдат евджахите?

Ронел утихна за миг.

– Имате право, ваша Светлост.

Той се поклони и отстъпи.

– Наистина вие държите Разделящата – започна Защитения. – Но колко дълго би оцелял Мливари без жито, риба и дървесина от Юга? Може би вие бихте могли да изкарате само на продукцията от херцогските градини, ала щом останалата част от града прегладнее, ще ви изкопаят от собствените ви стени.

Юкор изсумтя, но не отговори веднага.

– Не – каза той накрая, – няма да изпратя мливарийски войници да мрат на юг само заради Райнбек, без да получа нещо в замяна.

На Защитения му кипна отвътре заради липсата на далновидност у владетеля, но тя не го изненада. Сега оставаха само преговорите.

– Херцог Райнбек ме е упълномощил да направя няколко отстъпки – започна Защитения. – Той няма да махне своя Речен мост, но ще ви връща петдесет процента от митата в рамките на десет години в замяна за помощта ви.

– Само половината за десетилетие? – надсмя му се Юкор. – Това трудно ще покрие дори провизиите на войниците.

– Има място за допълнително договаряне, ваша Светлост – каза Защитения.

Юкор поклати глава.

– Не е достатъчно. Далеч не е достатъчно. Ако Райнбек иска помощта ми, ще трябва да ми даде това и още нещо.

Защитения наклони глава.

– А то ще е, ваша Светлост?

– Райнбек още няма наследник, нали така? – грубо попита Юкор.

Майка Джоун ахна, а останалите мъже в залата се размърдаха от неудобство заради непристойната тема.

– Както и ваша Светлост – отвърна Защитения, борейки се с думите на върха на езика му, но Юкор махна с ръка.

– Аз си имам внуци – каза Юкор. – Моят род ще продължи.

– Простете ми, но какво общо има това със съюза? – попита Защитения.

– Ако Райнбек иска съюз, ще трябва да се ожени за една от дъщерите ми – заяви Юкор и погледна грозноватите жени, които стояха зад трона му. – А зестрата им ще е митото от Речен мост.

– Дъщерите ви не са ли вече майки? – попита Защитения объркано.

– Точно така – отвърна Юкор. – Доказали са плодовитостта си, като са родили синове, а още са в разцвета на младостта си.

Защитения отново погледна жените. Не изглеждаха в разцвета на каквото и да било, но той си замълча.

– Ваша Светлост, имам предвид, не са ли всичките омъжени?

Юкор сви рамене.

– И трите за дребни благородници. Мога да разтрогна браковете им с едно махване, а всяка от тях би се гордяла да седне на трона до Райнбек и да го дари със син. Даже ще му дам да си избере коя да бъде.

Райнбек по-скоро би умрял – помисли си Защитения. – Няма да има съюз.

– Не съм упълномощен да обсъждам такива въпроси – каза той.

166