Пустинното копие - Страница 168

168

Според него книгата, както много други неща на света, беше виновна за тежкото положение на хората, които бяха станали слабохарактерни и се криеха, след като трябваше да се изправят очи в очи с опасността. Все се страхуваха, все нямаха надежда. Но въпреки това Защитения силно вярваше в отношението на Канона към дружбата и братството между хората.

Запрелиства книгата, докато не стигна определен пасаж, и зачете:

...

Всеки мъж на този свят е твой брат,

Всяка жена е твоя сестра, всяко дете е твое дете,

Защото всеки страда от Напастта, и праведник, и грешник,

И съюзени трябва да се изправят срещу нощта.

Защитения хлопна книгата и накара библиотекаря да подскочи.

– Каква цена поисках за защитите, пастире? Юкор да помогне на безпомощните пред прага му, нали? Каква е моята изгода от това?

– Може да си се споразумял с Райнбек – предположи Ронел. – Платил ти е, за да се отървеш от просяците, които са станали проблем на юг от Разделящата.

– Чуй се само, пастире! – сряза го Защитения. – Измисляш си извинения само за да не следваш собствения си Канон!

– Защо си дошъл? – попита Ронел. – Можеше да дадеш защитите на всички в Мливари, ако искаше.

– Вече го направих – отвърна Защитения. – Нито ти, нито Юкор бихте могли да ги спрете.

Ронел се опули.

– Защо ми го казваш? Кийрън тръгва чак утре. Все още имам време да кажа на херцога да отмени обещанието си да подслони бежанците.

– Но няма да го сториш – каза Защитения и с отривист жест върна Канона на поставката му.

Ронел се намръщи.

– Какво искаш от мен?

– Да разбера повече за военните машини, които Юкор спомена – заяви Защитения.

Ронел си пое дълбоко дъх.

– А ако не пожелая да те осведомя?

Защитения сви рамене.

– Тогава ще отида при рафтовете и сам ще открия нужното.

– Архивите ни са достъпни само за хора с печат от херцога – каза Ронел.

Защитения свали качулката си.

– Дори за мен ли?

Ронел зяпна с изумление изрисуваната му кожа. Дълго време не продума, а когато най-накрая го направи, изрече друг цитат от Канона:

– „И плътта му ще бъде белязана...“

– „И демоните няма да понесат гледката, а ще избягат в ужас“ – довърши Защитения. – Накара ме да наизустя този пасаж същата година, когато защитавах лавиците ти.

Ронел го погледна за миг, опитвайки се да отлющи защитите и отминалите години. Изведнъж очите му грейнаха, разпознали лицето.

– Арлен? – ахна той.

Защитения кимна.

– Обеща ми неограничен достъп до книгите – припомни той на библиотекаря.

– Да, да, разбира се... – започна Ронел, но умът му се запиля.

Той потръска глава, за да се опомни.

– Как можах да не забележа? – промърмори той.

– Да забележиш какво? – попита Защитения.

– Че си ти. – Ронел падна на колене. – Ти си Избавителя, пратен да сложи край на Напастта!

Защитения се намръщи.

– Не съм казвал нищо подобно. Та ти ме познаваш от дете! Бях своеволен и импулсивен. Дори не съм стъпвал в свещен дом. Ухажвах дъщеря ти, а после напуснах и развалих обещанието ни. – той се наведе към пастира. – И по-скоро бих ял демонски лайна, отколкото да повярвам, че човечеството заслужава тази „Напаст“.

– Разбира се – съгласи се Ронел. – Избавителя трябва да вярва в обратното.

– Аз не съм проклетият Избавител! – сопна му се Защитения, но този път библиотекарят не трепна дори, а очите му стояха широко отворени и изпълнени с интерес.

– Напротив – отвърна Ронел. – Само това обяснява чудесата ти.

– Чудеса ли? – попита Защитения невярващо. – Да не си пушил тъпчиплевел, пастире? Какви чудеса?

– Кийрън може да пее колкото си иска как те е намерил на пътя, но версията, която аз знам, я чух първо от майстор Коб – каза Ронел. – Ти си отрязал ръката на онзи каменен демон, а когато проби стената, ти го подмами в капана на защитниците.

Защитения сви рамене.

– Е, и? Всеки с елементарни познания в защитаването би могъл да стори същите неща.

– Не мога да се сетя дори за един, който да ги е правил – отбеляза Ронел. – А ти си бил само на единайсет лета и съвсем сам в нощта, когато си осакатил демона.

– Щях да умра от раните си, ако не ме беше намерил Рейджън – продължи да упорства Защитения.

– Оцелял си няколко нощи, преди да те намерят – отвърна Ронел. – Рейджън е бил пратен от Създателя, когато е решил, че изпитанието ти е приключило.

– Какво изпитание? – попита Защитения, но Ронел не му обърна внимание.

– Просяче, намерено на пътя – продължи библиотекарят, – но точно ти донесе на Мливари нови защити и съживи занаята още преди да завършиш чиракуването си!

Говореше, сякаш виждаше всяко събитие в нова светлина, сякаш попълваше парчетата от някакъв огромен пъзел.

– Ти защити Святата библиотека – каза той със страхопочитание и го посочи. – Момче, един обикновен чирак, а аз те оставих да защитиш най-важната сграда на света.

– Само мебелите – добави Защитения.

Ронел кимна, сякаш изникна ново парче от пъзела.

– Създателят е искал да си тук, в библиотеката. Тайните ѝ са събрани за теб!

– Това са глупости – отряза го Защитения.

Ронел се изправи.

– Моля те, сложи си пак качулката – каза той и отиде до вратата.

Защитения го погледна учудено за миг, но изпълни молбата. Ронел го отведе от кабинета до главния архив, като крачеше през лабиринта от лавици с бързината на човек, който прекосява дома си, след като е чул чайника да свисти.

Защитения го последва със същата ловкост. След като беше защитил всяка лавица, маса и пейка в сградата, мястото беше запечатано в съзнанието му. Скоро стигнаха арка, заградена с въже. Вардеше я едър последовател, а над него в ключовия камък бяха издълбани буквите ПЗ.

168