Пустинното копие - Страница 178

178

– Гаред Кътър – каза гигантът. – Ъъ... син на Стийв.

Той постъпи още по-неумело, като пристъпи напред и подаде ръката си толкова бързо, че Джардир едва не го хвана за китката и не му счупи ръката. Чак в последния момент разбра, че грамадата иска просто да си стиснат ръцете. Великанът стисна силно, очевидно за да покаже мъжество по своя примитивен начин, и Джардир отвърна на натиска, докато и двамата не усетиха кокалите им да се търкат един в друг. Гигантът му кимна още веднъж в знак на уважение, щом си пуснаха ръцете.

– Шар’Дама Ка, идват още чини – каза Ашан на красиански. – Един от еретическите им свещеници и дивашката лечителка.

– Нямам никакво желание да предизвиквам тези хора, Ашан – предупреди го Джардир. – Независимо дали са еретици, или не, ние ще им покажем уважение, достойно за дама и дама’тинга.

– Да измия ли също така краката на кхафитите им, а? – попита Ашан с отвращение.

– Ако ти наредя – отвърна Джардир и се поклони дълбоко на новодошлите.

Червенокосото момче се намеси, за да улесни запознанствата. Джардир размени поклони със свещеника и на мига забрави името му, след което се обърна към жената.

– Госпожица Лийша Пейпър – представи я Роджър. – Билкарка от Хралупата на Избавителя.

Лийша разпери поли и направи нисък реверанс, а на Джардир му се стори невъзможно да откъсне очи от деколтето ѝ, докато тя не се изправи. Жената го погледна смело право в очите и той с изумление откри, че нейните са сини като небето.

Без да мисли, Джардир пое ръката ѝ и я целуна. Осъзнаваше, че е дръзко от негова страна, особено след като се намира сред непознати, но хората казваха, че дръзките имат благословията на Еверам. Лийша ахна пред този жест и бледите ѝ бузи поруменяха. В този момент тя стана още по-красива, ако това въобще беше възможно.

– Благодаря ви за помощта – каза Лийша и кимна към стотиците алагайски трупове из сечището.

– Всички хора са братя в нощта – каза Джардир и се поклони. – Трябва да бъдем единни.

Лийша кимна.

– А през деня?

– Изглежда северните жени не спират само с боя – промърмори Ашан на красиански.

Джардир се усмихна.

– Вярвам, че всички хора трябва да се обединят.

Лийша присви очи.

– Но ако вие застанете начело?

Джардир усети как Ашан и зеленоземците се напрегнаха. Сякаш никой друг нямаше значение. Само те двамата щяха да определят дали демонската сукървица няма да се покрие скоро с червена човешка кръв.

Но това не плашеше Джардир, понеже усещаше, че тази среща отдавна е била предопределена. Той разпери безпомощно ръце.

– Може би един ден, ако това е волята на Еверам.

Той отново се поклони.

Крайчето на устата на Лийша се изви в лека усмивка.

– Поне сте искрен. Може би е за добро, че нощта едва сега започва. Бихте ли желали с вашите съветници да се присъедините към нас на по чаша чай?

– За нас ще бъде чест – отвърна Джардир. – Ще бъде ли удобно воините ми да си устроят лагер в това сечище, докато чакат?

– В отсрещния край – каза Лийша. – От тази страна имаме още работа.

Джардир я погледна учудено, но после забеляза зеленоземците, дошли след края на битката. Бяха по-дребни и по-слаби от воините с брадвите. Започнаха да събират от бойното поле лъщящи предмети.

– Какво правят? – попита той, по-скоро за да чуе отново гласа ѝ, отколкото от желание да разбере с какво се занимават северните кхафити.

Лийша погледна настрани, после се наведе и вдигна стъклено шише със запушалка, което подаде на Джардир.

– Строшете го с тъпия край на копието си – каза тя.

Джардир свъси вежди, защото не виждаше смисъл да унищожава нещо толкова красиво. Или това бе някакъв ритуал за сприятеляване. Той извади Копието на Каджи и изпълни молбата ѝ, но краят на копието отскочи с остър звън от бутилката, която остана непокътната.

– На Еверам брадата – промърмори си Джардир. Още няколко пъти опита да строши бутилката, но без успех. – Невероятно.

– Защитено стъкло – поясни Лийша, взе бутилката отново и му я подаде.

– Щедър подарък – отбеляза Ашан на красиански. – Поне проявяват уважение.

Джардир кимна.

– Народите ни биха могли да научат много един от друг, стига да пазехме мира и през деня, както през нощта – каза Лийша.

– Съгласен съм – отвърна Джардир, без да сваля очи от нейните. – Нека обсъдим и това на по чаша чай.

* * *

– Видя ли му короната? – попита Лийша.

Роджър кимна.

– И металното копие. За него говореха Марик и Защитения.

– Очевидно – рече Лийша. – Имах предвид самата корона. Защитения си е татуирал на челото същите защити.

– Така ли? – попита Роджър с почуда.

Лийша кимна и каза със снижен глас, така че само той да чуе:

– Не мисля, че Арлен ни каза всичко, което знае за този човек.

– Не мога да повярвам, че го поканихте на чай – намеси се Уонда.

– По-добре да му бях плюла в окото ли? – попита Лийша.

Уонда кимна.

– Или да ме бяхте оставили да го застрелям. Избил е половината Райзън и е наредил на хората си да насилват всяка цъфнала девойка в херцогството!

Уонда спря на място и се наведе към Лийша.

– Ще го упоите, нали? – попита тя с блеснали очи. – Ще го зат-ворите, него и хората му?

– Нищо подобно няма да правя – каза Лийша. – За човека сме чували само клюки. Знаем единствено, че той и воините му ни помогнаха да преборим двеста дървесни демона. Приемаме го като наш гост, докато сам не покаже, че заслужава друго отношение.

– А и ако отвлечем техния Избавител, красианската армия ще изравни Хралупата със земята – допълни Роджър.

178