Пустинното копие - Страница 179

179

– Да, и това е така – съгласи се Лийша. – Помоли Смит да опразни салона си и свикай градския съвет. Нека всеки сам да види и осъди този човек, набеден за пустинен демон.

– Представях си го по съвсем различен начин – призна пастир Джона.

– Не’къв учтив е – съгласи се Гаред. – Превзет такъв, като ония слуги в двореца на херцога.

– Наричат се обноски, Гаред – каза Лийша. – Няма да е зле с останалите да се поучите от него.

– Той има право – намеси се Роджър. – Очаквах чудовище, а не някакъв благородник, който да ми се усмихва през намазнената си брада.

– Да, знам – рече Лийша. – Определено не съм очаквала да е толкова красив.

Джона, Роджър и Гаред спряха намясто. Лийша направи още няколко крачки, преди да се усети, че не вървят с нея. Тя се обърна и видя, че мъжете я гледат втрещено. Дори Уонда изглеждаше учудена.

– Какво? – попита Лийша.

– Просто ще се направим, че не сме те чули – заяви Роджър след миг.

Той продължи да върви и останалите го последваха. Лийша пок-лати глава и тръгна след тях.

* * *

– Тези зеленоземци са по-зле, отколкото си мислехме – каза Ашан на път към останалите воини. – Не мога да повярвам, че изпълняват заповедите на жена!

– Ама каква жена! – възкликна Джардир. – Властна и екзотична, че и красива като зората.

– Облича се като проститутка – отбеляза Ашан. – Трябваше да я убиете само защото дръзна да ви погледне в очите.

Джардир изсъска и махна с ръка.

– Не можеш да убиеш една дама’тинга.

– Простете ми, Шар’Дама Ка, но тя не е дама’тинга – каза Ашан. – Тя е неверница. Всичките зеленоземци са езичници, молят се на фалшив бог.

Джардир поклати глава.

– Следват Еверам, независимо дали го знаят, или не. В Евджаха има само два божествени закона: кланяй се пред един бог и танцувай алагай’шарак. Иначе всяко племе има право да следва своите си обичаи. Може би тези зеленоземци не са чак толкова по-различни от нас. Може просто обичаите им да ни се струват чужди.

Ашан отвори уста, за да възрази, но Джардир ясно му даде да разбере с един поглед, че разговорът е приключил. Ашан тракна челюст и се поклони.

– Разбира се, щом Шар’Дама Ка казва така, значи е вярно.

– Иди да кажеш на дал’шарумите да устроят лагер – нареди Джардир. – Ти, Хасик, Шанджат и Абан ще дойдете с мен на събирането им.

– Ще доведем кхафита? – Ашан се намръщи. – Той не е достоен да пие чай сред истински мъже.

– Той говори езика им по-добре от теб, приятелю – обясни Джардир, – а Хасик и Шанджат не могат две думи да кажат на зеленоземски. Това е причината да го взема. На срещата ще ни бъде от полза.

* * *

Когато красианците пристигнаха, сякаш целият град се бе събрал около „Хана на Смит“. Лийша допускаше вътре само членовете на градския съвет и съпрузите им, но заедно с малката войска от децата и внуците на Смит, които подреждаха и сервираха, те бяха в пъти повече от красианците.

Тълпата забоботи злокобно, когато Джардир премина за към хана.

– Вървете си при пясъка! – извика някой и мнозина засумтяха в знак на съгласие.

Красианците не издадоха по никакъв начин дали са се подразнили от коментара. Крачеха през тълпата с гордо вдигнати глави, без да се страхуват. Само един от тях, закръглен мъж в пъс-троцветни одежди, който се подпираше на патерица, гледаше предпазливо хралупарите. Лийша стоеше до вратата, готова да се намеси, в случай че тълпата се развилнее.

– Права си, той е много красив – прошепна ѝ Илона.

Лийша се обърна изненадано към нея.

– Кой ти каза за това? – Илона само се усмихна.

– Добре дошли – приветства ги Лийша, когато Джардир стигна до вратата.

С майка ѝ направиха еднакви реверанси. Джардир погледна Илона, после се обърна към Лийша. Достатъчно си приличаха, че да е очевидна роднинската им връзка.

– Това е вашата... сестра?

– Майка ми, Илона – каза Лийша с досада, а майка ѝ се изкикоти и позволи на Джардир да целуне ръката ѝ.

– И баща ми, Ърнал – кимна тя към баща си.

Джардир му се поклони.

– Позволете ми да ви представя съветниците си – каза Джардир и посочи мъжете зад себе си. – Вече познавате Дамаджи Ашан. А това са кай’шарумът Шанджат и моята охрана, дал’шарумът Хасик.

Мъжете се поклониха при представянето им. Джардир не си направи труда да представи петия член на свитата си, а продължи покрай редицата на посрещачите със своите хора и размени поклони и представяния с всички.

Петият не беше като останалите. Те бяха жилести, той беше дебел. Те се обличаха в тъмни цветове, а той в ярки като жонгльор. Те бяха здрави и силни, а той се подпираше с цялата си тежест на патерица, като че ли без нея щеше да падне.

Щом влезе, Лийша отвори уста, за да го поздрави, но очите му я подминаха и той се поклони на баща ѝ.

– За мен е удоволствие най-накрая да се запозная с вас, Ърнал Пейпър.

Ърни го погледна учудено.

– Познаваме ли се?

– Абан ам’Хаман ам’Каджи – представи се красианецът.

– Аз... ви продавах хартия – запъна се Ърни за момент. – Ах, последната ви поръчка даже още стои в магазина. Очаквах заплащане, но вестоносците спряха да идват от Райзън.

– Шестотин листа от модела с цветята на дъщеря ви, ако не се лъжа – каза Абан.

– Нощите да ме вземат, това сте били вие!? – възкликна Лийша. – Знаете ли колко много часове се мъчих над тези листове само за да останат в сушилника като… като тор!

Джардир дойде на мига, като прекъсна запознаването си със Смит, сякаш нямаше никакво значение.

– Какво си казал, за да обидиш нашия домакин, кхафите? – поиска да узнае той.

179