Пустинното копие - Страница 180

180

Абан се поклони, колкото му позволи патерицата.

– Изглежда, дължа на баща ѝ пари, Избавителю, за хартия, която са направили с баща ѝ преди години, но така и не стигна до мен, защото затворихме границите си.

Джардир изръмжа и го удари свирепо с опакото на ръката си, поваляйки го на земята.

– Тройно да му платиш дължимото, и то веднага!

Абан извика, щом падна на пода, и заплю кръв.

Лийша изблъска Джардир, изтича при Абан и коленичи до него. Той се опита да се измъкне, но тя хвана здраво главата му и го прегледа. Устната му беше разцепена, но нямаше нужда от шиене.

Лийша бързо се изправи и изгледа ядно Джардир.

– Какво, по ядроните, ви става?!

По лицето на Джардир се изписа потрес, сякаш на Лийша току-що ѝ бяха поникнали рога.

– Той е просто един кхафит – обясни той. – Слабак без никаква чест.

– Не ме интересува какъв е! – сопна му се Лийша и застана гневно пред Джардир, почти допряла нос в неговия, а очите ѝ пламтяха като син огън. – Той е гост под нашия покрив, какъвто сте и вие, и ако искате да останете такъв, ще си гледате проклетите обноски и ще си запазите ръцете за себе си!

Джардир остана там, зашеметен също толкова, колкото и съветниците му. Всичките се обърнаха към водача си, за да им даде знак за действие. Воините свиваха пръсти, сякаш се готвеха да посегнат към късите копия, преметнати на гърбовете им, а Лийша я сърбяха ръцете да бръкне в един от джобовете на престилката си за шепа ослепяващ прах, в случай че нападнеха.

Но Джардир отмести поглед, отстъпи и се поклони дълбоко.

– Вие сте права, разбира се. Извинете ме, че проявих насилие под вашия покрив.

Той се обърна към Абан.

– Ще платя тройно повече, отколкото той ви дължи за хартията – каза той на всеослушание и се обърна към Лийша. – Всичко, което е толкова ценно за госпожица Лийша, трябва да е истинско съкровище.

Абан притисна чело в пода и се подпря на патерицата, за да се изправи. Ърни изтича да му помогне, макар че дребният човечец не можа да направи почти нищо, за да помести телесата на търговеца.

Джардир се обърна и се ухили на Лийша, грейнал от гордост, сякаш наистина вярваше, че може да я впечатли с богатството си дори повече, отколкото с агресията.

– Колкото и да е красив, той е един надут задник – промърмори Лийша на Роджър.

– Вероятно да – съгласи се той, –- но е задник, който може да смачка Хралупата като хлебарка, ако пожелае.

Лийша се навъси.

– Аз не бих се обзаложила.

* * *

– Северните жени носят стомана в себе си – рече Хасик на красиански, когато ги отведоха до една от високите зеленоземски маси и твърдите ѝ пейки.

– И нашите са така – отвърна Джардир, – просто я крият под робите си.

Всичките се засмяха, дори и Абан, и никой не отрече.

Деца сервираха чая и чиниите с твърди бисквити. Северният свещеник прочисти гърлото си и всички погледи се обърнаха към него. Ашан се взираше в пастира като граблива птица в гризач. Зеленоземският свещеник пребледня от погледа на дамата, но продължи.

– Наш обичай е да кажем молитва, преди да ядем – каза той.

Илона изсумтя и Джона я изгледа гневно. Джардир пренебрегна жената, макар че бе потресен от грубостта ѝ.

– Такъв е и нашият обичай, пастире – рече той и се поклони. – Трябва да благодарим на Еверам за всяко нещо.

Устната на Джона трепна при името, с което Джардир нарече Създателя, но кимна, тъй като до голяма степен беше съгласен.

– Създателю – започна напевно Джона, хванал чаената си чаша с две ръце, като че ли беше дар, – благодарим ти за трапезата, символ на живота и плодородието, с което ни даряваш. Молим се да имаме силата да ти служим по-добре и те молим за благословията ти, за нас и за онези, които тази нощ не се радват на такава маса.

– Чак пък такова плодородие не е било тая година – измъмри Илона, взе една от курабиите и сбърчи нос от отвращение.

Изведнъж жената се стресна и по злобния начин, по който тя изгледа Лийша, Джардир разбра, че дъщеря ѝ я бе ритнала под масата.

– Съжалявам, че не можем да ви предложим по-добра храна – извини се Лийша, когато Джардир я погледна, – но градчето трудно понесе опустошенията от войната, след като поехме хиляди бежанци, загубили без нужда домовете си, както и много от близките си.

– Без нужда? – прошепна Ашан на красиански. – Обиждат вас и свещения ви път, Избавителю!

– Не! – просъска Абан. – Предизвиква ви. Внимавайте какво ще отговорите.

Ашан му хвърли свиреп поглед.

– Мълчете и двамата! – изсъска Джардир.

Извърна се от Лийша и майка ѝ и кимна на пастира.

– Вашата молитва над хляба много прилича на нашата – каза той. – В Красия ние се молим дори над празна паница, защото с волята на Еверам тя може да калява по начини, по които пълната не може.

Той отново погледна Лийша.

– Разбрах, че градчето ви само допреди година е било малко и не се е различавало много от всички останали – каза той. – Но сега сте големи и могъщи. По улиците ви не виждам гладуващи. Нямате просяци, ридаещи или сакати, а само горди хора, които се изправят срещу нощта и избиват стотици демони. Моето идване като стомана е калило градчето ви и го е направило по-силно.

– Не си го калил ти – сопна се Гаред. – Защитения го направи, докато ти още си си седял в пустинята и си ял пясък!

Хасик се напрегна. Джардир се съмняваше, че е разбрал напълно думите на зеленоземеца, но тонът на гиганта беше еднозначен. Джардир махна с ръка към Хасик, за да го укроти.

– Бих искал да узная повече за този Защитен – каза Джардир. – Чувал съм много за него в Изобилието на Еверам, но нищо от хора, които наистина са го виждали.

180