Пустинното копие - Страница 184

184

– Тази какво? – попита Ахман. – Тази красива жена, която убива алагаи с едно махване на ръката си и защитава като древна магьосница?

Той извади защитеното наметало, което му беше дала, и го вдигна пред лицето си, затвори очи и вдиша дълбоко.

– Дори уханието ѝ ме опиянява. Трябва да я имам.

– Тя не е евджахка! – изсъска Ашан. – Тя е неверница!

– И неверниците влизат в плана на Еверам, приятелю – каза Ахман. – Не разбираш ли? Единственото племе на север, което воюва с алагаите, го води жена, северна лечителка, благословена с невиждани досега сили. Когато се оженя за нея, ще прибавя нейната сила към нашата, без да пролея и капка червена кръв. Сякаш самият Еверам ни е отредил да се срещнем. Усещам как волята му бие вътре в мен и няма да ѝ се противопоставя.

Ашан изглеждаше готов да продължи спора, но беше ясно, че за Ахман въпросът е приключен. Ашан се навъси, но се поклони.

– Както желае Избавителя – каза той през стиснати зъби.

Най-накрая стигнаха лагера и Абан въздъхна от облекчение, щом видя издигнатата шатра на Джардир, която го чакаше. Беше заобиколена от дал’шаруми, които спяха и я пазеха на смени. Винаги бяха нащрек за всякаква опасност, независимо дали беше демонска, или не.

– Абан, ела да си поговорим – каза Ахман. – Шанджат, Ашан – погрижете се за хората.

Дамаджият и кай’шарумът се спогледаха с горчивина, но не се възпротивиха и тръгнаха да изпълняват. Хасик понечи да последва Ахман, обаче той го спря с един поглед.

– Нямам нужда от охрана, за да се срещна с един кхафит – рече той.

Хасик се поклони.

– Не ми дадохте друга задача, Избавителю, и реших, че мястото ми е до вас.

– Моята шатра още не е вдигната – обади се Абан.

Ахман кимна.

– Хасик, погрижи се за това.

Хасик погледна Абан с очи, изпълнени с убийствен плам, но Абан, който беше в безопасност зад Ахман, не се поклони раболепно, както прилича на кхафит, а се ухили подигравателно.

Търговецът се обърна, влезе в шатрата и задържа капака за Ахман. Гневното безсилие, изписано по лицето на Хасик, не можеше да бъде възмездие за изгубената девственост на дъщеря му, но Абан си отмъщаваше, както може.

* * *

Щом останаха насаме, Джардир се обърна към Абан.

– Извинявай, че те ударих – каза той. – Беше...

– За да впечатлите жената, знам – прекъсна го Абан. – И щеше да си струва, ако бе проработило, но тези чини не гледат на света, както ние.

Джардир кимна, припомняйки си как Пар’чин защитаваше Абан.

– Нашите култури са врагове в самата си същност. Трябваше да се досетя.

– Човек трябва много да внимава, когато си има работа с чини – съгласи се Абан.

Джардир вдигна копието на Каджи.

– Аз съм воин, Абан. Измислям стратегии, за да завладявам хора и да избивам алагаи. Не мога да... манипулирам – изсъска той думата, – което пък на вас с Иневера ви е втора природа.

– Лъжите винаги са горчели на устните ви, Ахман – съгласи се Абан и се поклони едновременно почтително и подигравателно.

– Тогава как да получа тази жена? – попита Джардир. – Видях, че ме гледа. Мислиш ли, че има свободата на дама’тингата да избира съпруга си, или да се обърна към баща ѝ?

– Дама’тингите имат тази свобода, защото не познават бащите си – рече Абан. – Госпожица Лийша специално ни запозна с баща си, а после ви даде наметалото, което е ясен знак, че е склонна да бъде ухажвана. Обикновена девица би могла да даде хубава роба на свой обожател, но този подарък беше достоен за Избавителя.

– Значи остава само да договорим откупа ѝ с бащата – предположи Джардир.

Абан поклати глава.

– Трудно се преговаря с Ърни, но той ще бъде леката част. Аз повече бих се притеснявал дали Дамаджахата няма да възрази на съюза и дали дамаджите няма да я подкрепят.

– Ще убия всеки дамаджи, който се противопостави на решението ми – зарече се Джардир. – Дори Ашан.

– Какво послание ще изпратите на войската си тогава, Ахман? – попита Абан. – Ще бъдете владетел, убил собствените си дамаджи заради една чинска жена.

Джардир се намръщи.

– Има ли значение? Иневера няма причина да се противи.

Абан сви рамене.

– Казвам го само защото на Дамаджахата вероятно ще ѝ бъде трудно да контролира северната жена както останалите дживах сен.

Джардир знаеше, че Абан е прав. Винаги бе смятал Иневера за най-властната жена в света, но тази Лийша от Хралупата на Избавителя сякаш ѝ беше достоен противник във всяко отношение. Не би играла ролята на по-низшестояща съпруга, а Иневера не би я приела по друг начин.

– Но когато поведа чините на Шарак Ка, искам до себе си да имам точно тази неукротимост – каза Джардир. – Може би пък да се оженя за нея тайно.

Абан поклати глава.

– Дамаджахата все някога ще узнае за съюза, а тя би могла да го прекрати само с една дума. Племето на Лийша сигурно би приело това като непоносима обида.

Джардир поклати глава.

– Има начин. Такава е волята на Еверам. Усещам го.

– Може би... – започна Абан, усуквайки с пръсти къдрица от напомадената си брада.

– Да? – попита Джардир.

Абан замълча за момент, после поклати глава и отмахна идеята с ръка.

– Просто мисъл, която напълни ли се с вода, тече.

– Каква мисъл? – попита Джардир и по тона му стана ясно, че няма да пита повторно.

– Ах – възкликна Абан, – зачудих се дали Дамаджахата не е само вашата красианска дживах ка. Ако е така, може би би имало смисъл да си вземете и северна дживах ка, която да ви урежда бракове с чини в зелените земи.

184