Пустинното копие - Страница 186

186

Тези думи сякаш успокоиха Ърни и Абан извади усмивката, с която бе подлъгвал хиляди клиенти да повярват, че им е приятел.

– Господарят ми разбира, че вашата дъщеря предвожда племето ви и не е някаква обикновена стока – започна той. – Той иска да почете нея и племето ви, като смеси кръвта си с вашата. До него дъщеря ви ще бъде първа сред всички жени на Север и ще има влияние не само в двора на Избавителя, но и в леглото му, и ще може да предотвратява ненужни кръвопролития, когато господарят ми тръгне на север.

– Това заплаха ли е? – попита Ърни настойчиво. – Да не искате да кажете, че господарят ви ще ни избие, за да я вземе, ако не ви я продам сега?

Лицето на Абан пламна. Той наистина ги беше обидил, и то сериозно. Пар’чин винаги му бе казвал, че красианците лесно се гневят, но, изглежда, и северняците не им отстъпваха, ако си прекалено откровен с тях.

Абан се поклони дълбоко с разперени ръце.

– Моля ви, приятелю, нека започнем отначало. Господарят ми никого не заплашва и не би искал да ви обиди. Според нашите обичаи бащата трябва да уреди браковете на дъщерите си. Уреждането включва и откуп от семейството на жениха, който символизира стойността на булката. Разбрах, че северняците също споделят този обичай.

– Така е – намеси се Илона, преди Ърни да успее да отговори.

– Някои хора може и да правят подобни неща – поправи я Ърни, – но аз не съм възпитавал мойта Лийша така. Ако господарят ви иска да се ожени за моето момиче, ще трябва да я ухажва точно както всички останали, и ако тя реши, че го харесва, тогава нека дойде да поиска благословията ми.

На Абан това му прозвуча като отстъпление, но разликата не бе голяма. Той отново се поклони.

– Ще предам условията ви на моя господар. Предполагам, че незабавно ще започне да я ухажва.

Ърни се облещи.

– Аз не... ох! – извика той, когато Илона съвсем явно впи ноктите си в ръката му.

Жестът ѝ предизвика интереса на Абан. Съпругите му хич не бяха покорни, но никога не биха дръзнали да осквернят мъжеството му пред клиент.

– Няма да навреди, ако донесе едни цветя – каза Илона. – Сам каза, че Лийша решава.

Ърни дълго се взира в нея, но накрая въздъхна и кимна. Взе капака на кутията и го постави обратно върху листовете на Лийша.

– Кутията е тежка – отбеляза той. – Искате ли да намеря някое момче да ви я пренесе?

Абан се поклони.

– Ще ви бъда благодарен.

– Май всички момчета са заети – намеси се Илона, – а на мен ще ми се отрази добре една разходка. Аз ще пренеса хартията.

Абан отново се почувства объркан. В Красия беше обичайно жените да вършат подобни неща, но по начина, по който Ърни се облещи срещу нея, търговецът разбра, че мъжът беше стъписан.

Абан наблюдаваше как Илона се измъкна иззад тезгяха в цялата си прелест, въпреки че младостта ѝ вехнеше. Може би беше танцьорка върху възглавници и ѝ даваха само лека работа, за да бъде наблизо, в случай че страстта се пробуди у съпруга ѝ. Много красиански мъже имаха такива, но Абан никога не бе разрешавал подобен мързел и караше най-младите си и най-красиви съпруги да се трудят точно толкова, колкото останалите.

Докато вървяха по утъпкания път от работилницата на Ърни, Абан се обърна към нея.

– Моля се на Еверам моята липса на познания относно обичаите ви да не ви е обидила сериозно с вашия съпруг.

Илона поклати глава.

– Не сме чак толкова по-различни от вас, просто тук бащите одобряват браковете, а майките ги уреждат. Ърни нищо не би благословил, докато не се разберем за откупа.

Абан спря на място, изведнъж разбрал ситуацията.

– Разбира се. Съжалявам, че майката на моя господар, Каджи-вахата, все още е в Изобилието на Еверам със съпругите му. Мога ли да уредя нещата от нейно име?

Илона кимна, но вдигна вежда.

– Той има и други съпруги?

– Разбира се – отвърна Абан. – Ахман Джардир е Шар’Дама Ка.

Илона се намръщи.

– Кажете му, че ще постъпи мъдро, ако не споменава другите си съпруги пред дъщеря ми. Момичето ревнува като буреносен облак.

Абан кимна.

– Ще се погрижа да узнае, благодаря ви. Да разбирам, че дъщеря ви е девица?

– Е, как няма да е – сопна му се Илона.

Абан се поклони.

– Моля ви, не се обиждайте. В Красия имаме обичай Първата съпруга лично да проверява бъдещите булки, но ако това не се прави при вас, вашата дума ще бъде достатъчна.

– Създателю мили, тук не даваме никой да ни гледа между краката, освен съпрузите ни и билкарките – отвърна Илона, – така че с господаря ви въобще не си правете илюзии, че ще пробвате млякото.

– Разбира се – каза Абан, кимна и се усмихна, защото пазаренето вече беше започнало.

* * *

Джардир крачеше из шатрата си като животно, докато чакаше Абан да се завърне.

– Какво каза той? – поиска да узнае той, веднага щом кхафитът влезе в палатката. – Уредено ли е?

Абан поклати глава и Джардир си пое дълбоко въздух, за да прегърне разочарованието и да го остави да премине през него, без да му навреди.

– Госпожица Лийша прилича повече на дама’тинга, отколкото си мислех – каза Абан. – Има свободата да си избере съпруг, макар че все пак ще се наложи да платите откуп за благословията на баща ѝ.

– Каквото поискат – зарече се Джардир.

Абан се поклони.

– Както вече казахте – съгласи се Абан, – но аз, вашият смирен слуга, вече започнах преговорите, за да смекча разхода ви, доколкото е възможно.

Джардир махна пренебрежително с ръка.

– Значи мога направо да се обърна към нея, така ли?

– Баща ѝ даде разрешението си да я ухажвате – каза Абан и Джардир се усмихна, грабна копието си и спря, за да се огледа в посребреното огледало.

186