Пустинното копие - Страница 190

190

– Прекрасна е – каза тя след малко. – Но колкото и да ми се ще да науча езика, трябва да призная, че и дума не разбирам от него.

Тя затвори книгата и му я подаде обратно.

Джардир вдигна ръка, за да я спре.

– Задръжте я. Каква по-добра книга, върху която да се учите? Може би ще откриете, че истините в нея са по-близо до вашите вярвания, отколкото си мислите.

– О, не бих могла да я взема! – възрази Лийша. – Прекалено е ценна!

Джардир се засмя.

– Дадохте ми наметало, което може да се мери само с това на Каджи, но не искате да приемете книга с истините му? И друга мога да направя.

Лийша сведе поглед към книгата и пак вдигна очи към него.

– Сам сте я преписвали?

– Със собствената си кръв – отвърна Джардир, – през годините, докато учех в Шарик Хора.

Лийша се опули.

– Разбирам, че не е злато или скъпоценни камъни – каза Джардир. – Бих ви обсипал с тях, ако можех, но не съм донесъл на север такива дрънкулки. Това е най-ценното ми притежание, освен короната ми, копието и новото ми наметало. Надявам се, че ще го приемете, докато Абан уговори откупа ви с вашата майка.

– Откуп ли? – попита изненадано Лийша.

– Разбира се – рече Джардир. – Баща ви ми разреши да ви ухажвам, а майка ви ще се погрижи да определим подходяща цена. Не са ли ви казали?

– Не, по демоните, не са ми казали! – извика Лийша и се изправи така рязко, че столът зад нея изстърга по пода.

В същия миг всички се вдигнаха на крака. Джардир изпита внезапен страх. Беше я обидил, но тъй като не разбираше как точно, не можеше дори да ѝ се извини.

– Ядронски син! – извика гигантът и замахна с тежкия си юмрук през масата към Джардир.

Джардир не помнеше последния път, когато някой бе посмял да го нападне. Да бяха другаде, а не точно на масата на госпожица Лийша, той щеше да го убие само заради обидата, но си спомни ненавистта на Лийша към насилието и стори само най-нужното, за да се защити. Улови китката на Гаред и се извъртя, като по този начин го издърпа през масата и го преметна по гръб. С палеца на крака си притисна гърлото на гиганта, а с два пръста задържа едрата му като дънер китка и въпреки че Гаред се мяташе, той беше притиснат здраво към земята, напълно безпомощен, а лицето му почервеняваше все повече с всяка изминала секунда.

– Разговаряха по-високопоставени от теб, шарум – каза Джар-дир. – Търпях безкрайната ти грубост само от уважение към госпожица Лийша, но ако отново опиташ да ме докоснеш и с пръст, ще ти откъсна ръката.

Джардир дръпна леко и Гаред изрева от болка. Всички поглед-наха Лийша, за да разберат как да реагират.

Лийша скръсти ръце.

– Така ти се пада, Гаред Кътър. Никой не те е молил да нападаш никого в моя дом. – тя кимна към вратата. – Вън. Роджър и Уонда, вие също. Всичките можете да изчакате на двора.

– Ядрото да ме вземе, ако го направим! – кресна Роджър, а Уонда закима с него. – Ако си мислиш, че ще те оставим сама с този...

Нещо гръмна и просветна в краката им и те подскочиха от ужас. Лийша не каза нищо, но физиономията ѝ беше буреносен облак, докато им сочеше вратата. И двамата изчезнаха на мига. Джардир пусна Гаред и той също изприпка навън.

Джардир се обърна към Лийша и направи дълбок и дълъг поклон.

– Простете ми, госпожице, въпреки че не разбирам как ви оскърбих. Обърнах се към вас и семейството ви с почит, а вие се държите, сякаш съм се опитал да ви задигна, след като съм откраднал кладенеца ви.

Лийша дълго време не отговори, а на него му беше толкова трудно да гледа гнева ѝ, че чак му се прииска да покрие очи, като че ли имаше пясъчна буря. Тя бавно прегърна чувствата си и чертите ѝ отново се отпуснаха.

– И аз се извинявам – отвърна тя. – Не ме наскърбявате вие, а това, че последна разбирам за намеренията ви да ме ухажвате.

– Абан уведоми родителите ви, че ще пристъпя към вас незабавно – обясни Джардир. – Предположих, че са ви известили.

Лийша кимна.

– Вярвам ви. Не за пръв път се случва майка ми да прави подобни уговорки, без да ми каже.

Джардир се поклони.

– Ако искате да го обмислите, не е нужно да отговаряте сега.

– Да... – започна Лийша. – Имам предвид – не. Тоест – поласкана съм, но не мога да се омъжа за вас.

Ще го направиш – помисли си Джардир. – Съдбата ти е отредила да ме обичаш, така както аз вече те обичам.

– Защо не? – попита той вместо това. – Майка ви е казала, че не сте обещана, а аз ще платя всяка сума, която семейството ви поиска. Скоро ще управлявам цялата Северна земя, а вие ще бъдете до мен. Кой съпруг би могъл да ви предложи повече?

Лийша се умълча за момент, но после поклати глава, като че ли за да я прочисти.

– Това няма значение. Почти не ви познавам, откупът ви не значи нищо за мен, а и честно казано, не мисля, че бих искала да „управлявате“ каквото и да било.

– Елате с мен в Изобилието на Еверам – предложи Джардир. – Елате да видите народа ми и какво строим. Ще ви науча на нашия език, както поискахте, а вие ще ме опознаете и сама ще решите какво съм... достоен да управлявам.

Лийша го гледа дълго време, но Джардир я изчакваше търпеливо, с ясното съзнание, че отговорът ѝ ще е иневера.

– Добре – съгласи се тя накрая, – но ще дойда с подходящи прид-ружители и няма да давам отговор, докато не ме върнете невредима в Хралупата.

Джардир се поклони.

– Разбира се. Кълна се в Еверам.

* * *

Роджър крачеше из двора, втренчен в колибата на Лийша. Свитите юмруци на Гаред приличаха на бутове, а дори Уонда бе изтичала да вземе лъка си и бе опънала тетивата му. Накрая вратата се отвори и Лийша последва Джардир навън на верандата.

190