Пустинното копие - Страница 193

193

Защитения подуши въздуха и огледа небето, но нямаше следи от пушек – най-сигурният знак, че е имало нападение. Наостри уши, ала не чу нищо, което да го насочи. Полута се за кратко и се отправи по пътя за Градски площад. Там някой щеше да му разкаже за атаката.

Почти се бе стъмнило, когато наближи Градски площад, и до ушите му стигна жуженето на стотици гласове. Успокои се, защото вече знаеше, че страховете му са били неоснователни, но се зачуди по какъв ли повод са се събрали всички от Потока на Тибит, за да прекарат нощта в Градски площад. Да не би най-накрая да се омъжваше някоя от дъщерите на Шопара?

Улиците бяха пусти, ала, изглежда, целият Поток на Тибит, се бе събрал. По всички веранди, врати и прозорци с изглед към площада имаше скупчени хора. Някои, като постовчаните, си бяха нарисували кръгове и стояха настрана от останалите, хванали каноните си и мълвейки молитви. Те се отличаваха явно от хората от Хълма на Богин, които се прегръщаха и плачеха. Сред тях видя и сестрата на Рена, Бени, която се бе уловила за Люсик Богин.

Проследи погледите им до средата на площада, където красива млада жена бе вързана на кол, забит в земята.

А слънцето залязваше.

* * *

Само след миг Защитения разпозна Рена Танър. Може би защото си бе мислил за нея или защото току-що бе видял сестра ѝ – просто не можеше дори след толкова много време да сбърка кръглото лице на Рена, както и дългата ѝ кестенява коса, която падаше почти до кръста.

Тя се беше отпуснала безсилно, провесена на въжетата около ръцете и гърдите си. Очите ѝ бяха отворени, но погледът ѝ блуждаеше в нищото.

– Какво, по ядроните, става тук? – изрева той и удари с пети хълбоците на Здрачен танцьор.

Огромният жребец се хвърли към площада, изривайки пръст-та под копитата си, и се вдигна на задни крака пред потресената публика. Площадът бе осветен от бледата, мъждукаща светлина на факлите и фенерите, а небето над тях беше тъмнолилаво. Ядроните щяха да изскочат всеки момент.

Защитения се хвърли от коня си, изтича при Рена и започна да я развързва. Към него пристъпи старец и размаха голям ловджийс-ки нож с изцапано острие. С острото си обоняние Защитения долови миризмата на съсирена кръв и в следващия момент разпозна Радък Закона, говорителя на Рибарска дупка.

– Не се меси, където не ти е работа, вестоносецо! – извика Закона и насочи оръжието към него. – Това момиче уби мой роднина, както и собствения си баща, и затова искаме да я видим изядрена!

Защитения погледна потресен Рена и всичко като плесница се навърза в съзнанието му. Игрите на женитба, които Бени и Рена искаха да играят с него на сеновала, игри, които бяха научили, гледайки Илейн и баща си. Тайната на Илейн, молбите ѝ към Джеф да я вземе със себе си. Среднощното пъшкане от стаята на Харл.

Спомените нахлуваха, но този път той ги разчиташе като голям човек, а не като наивно момче. Обзе го ужас, който бързо бе изместен от гняв. Посегна към Радък тъй внезапно, че говорителят не можа да реагира – улови го за китката и го преметна с хватка от шарусахк, поваляйки го на земята, а ножът изскочи от ръцете на Закона.

Защитения вдигна ножа, така че всички да го видят.

– Ако Рена Танър е убила баща си – извика той, – тогава, казвам ви, той си го е просел!

Понечи да пререже въжетата на Рена, но няколко рибарци начело с Гарик тръгнаха към него с харпуните си. Защитения заби окървавения нож в кола и се обърна, за да ги посрещне.

Това, което последва, трудно можеше да се нарече битка. Рибарците бяха силни мъже, но не бяха воини. Защитения бе обучен боец и беше по-силен от всички тях, взети заедно. Само милостта му не му позволи да ги рани сериозно, след като падаха по земята.

– Докато аз съм наоколо, никой няма да бъде изядрен! – изрева той. – Взимам я и вие не можете да ме спрете, ако ще демони да станете!

Чу се думкане и той вдигна поглед, а очите му се ококориха от почуда. Там стоеше Джордж Уоч, почти същият, както преди повече от шестнайсет години, когато Защитения го бе видял за последно, а тогава старецът вече беше прехвърлил деветдесетте.

– Може и да не успеем да направим нищо – каза той, кимна и посочи с тоягата си, – ала май не сме единствените, с които ще трябва да се мериш, момче. Напастта ще ви отнесе и двамата!

Защитения погледна накъде сочеше тоягата и разбра, че старецът беше прав. Из целия площад се надигаше мъгла и някои ядрони вече се материализираха. Рибарците по земята изпищяха и припнаха към защитите си.

По лицето на Джордж Уоч бе изписана сурова усмивка, породена от неговото праведно удовлетворение, но Защитения дори не трепна. Вместо това свали качулката си и срещна очите на пастира от Южен пост.

– Борил съм и по-страшни врагове, старче – изръмжа той и свали и робата си.

Тълпата затаи дъх при вида на татуираната му кожа.

Както винаги, първи го нападнаха огнените демони. Един скочи към Рена, но Защитения го хвана за опашката и го метна през площада. Друго изчадие се хвърли срещу него, но защитите по кожата му припламнаха и ноктите не намериха къде да се захванат. Арлен хвана челюстта на ядрона, преди да съумее да го захапе, и съществото му изплю огън в очите.

Защитите по лицето му присветнаха, поглъщайки силата на нападението, и единственото, което достигна Защитения, беше един студен полъх. През това време символите по дланите му засияваха все по-ярко и по-ярко, докато накрая не смачка муцуната на демона, след което го захвърли.

Материализира се и дървесен демон и се спусна към Здрачен танцьор, но жребецът се изправи на задните си крака и го стъпка, а защитените му копита заискриха.

193