Пустинното копие - Страница 194

194

Над тях отекна писък и Защитения се извъртя навреме, за да улови спускащия се въздушен демон, като използва инерцията на ядрона срещу самия него – запрати го в земята и смаза гръкляна му със защитения си крак и гръмотевичната му магия.

Нападнаха го още два дървесни демона – ритна първия в корема, магията лумна и ядронът падна на земята, а после сграбчи и втория. Направи му шарусахкски ключ на ръцете и го издърпа с всичка сила, при което откъсна ръката на демона. Метна я към Джордж Уоч, но тя отскочи от защитите на пастира.

Три огнени демона нападнаха осакатения дървесен и скоро той се разпищя, погълнат от пламъците. Другият дървесен демон се съвзе и тръгна към Защитения, но боецът се озъби насреща му и ядронът реши да не приближава повече.

– Това е Избавителя! – извика някой от тълпата.

И други подеха възгласа, някои даже паднаха на колене, обаче Защитения само се намръщи.

– Няма да избавям никого, който би оставил едно момиче на нощта! – изрева той.

Обърна се към Рена, извади ножа от стълба и сряза въжетата. Тя падна в обятията му и само за миг погледите им се срещнаха. Погледът на Рена се проясни и тя разтърси глава, сякаш за да я прочисти. Той я вдигна на гърба на Здрачен танцьор.

– Тази вещица уби сина ми! – извика Гарик Фишър.

Защитения се обърна, а в ума му изникнаха спомени от безбройните побои, които Коуби Фишър му бе нанасял като дете.

– Твоят син беше побойник и животът му не струваше една ядронска пикня! – сряза го той и се качи на седлото зад Рена. Тя се сгуши в него като дете, цялата трепереща, въпреки че нощта бе топла.

Защитения се обърна към тълпата и огледа ужасените лица. Там видя и баща си, вкопчен в Илейн Танър, и нова вълна от гняв го заля. Нищо не се беше променило, щом Джеф можеше да стои и да гледа как оставят Рена на нощта, макар да знаеше за Харл.

– Дойдох да ви науча как да се борите с демоните! – извика той на тълпата. – Но виждам, че Потокът на Тибит все още отглежда само страхливци и глупаци!

Обърна се, за да препусне нататък, ала нещо го зачовърка отвътре и той отново погледна тълпата за последен път, предлагайки ѝ последен шанс.

– Всички мъже, жени и деца, които биха предпочели да убиват ядрони, вместо да ги хранят със съседите си, да ме чакат тук утре по здрач – извика той. – Ако ли не, Ядрото да ви погълне дано!

Тогава Джеф срещна погледа му, ала си личеше, че не го разпознава.

– Рена Танър е моя роднина! – провикна се той и привлече пог-ледите на всички наоколо. – Пренощувайте в моята ферма нагоре по северния път! Рена знае пътя!

На Защитения не му трябваха указания, за да намери фермата на Джеф, но кимна и обърна Здрачен танцьор на север.

– Ей, ей, не можеш сега да приютяваш тая проклета убийца, Джеф Бейлс! – извика Радък Закона. – Съветът вече гласува!

– ’Начи най-добре да не признавам вече съвета – кресна му Джеф, – щото ако ти или който и да било дойде във фермата ми да я търси, нощта ми е свидетел, ще има още кръвопролития, та и отгоре!

Радък понечи да отвърне, но тълпата зашептя гневно и той със смущение се заоглежда наоколо, тъй като не беше сигурен на чия страна са.

Защитения изсумтя и срита Здрачен танцьор, който запрепуска през Градски площад и се отправи по пътя към фермата на неговия баща.

* * *

Рена мълча през цялото време. Беше се облегнала на него и се държеше за робата му. Няколко демона тръгнаха към тях, но Здрачен танцьор ги заобиколи и забърза, като скоро ги остави зад себе си. На два пъти жребецът направо стъпка демоните по пътя, без дори да забави ход.

Фермата на баща му си беше почти същата, каквато я помнеше. Имаше само една нова пристройка отзад на къщата. Някои от защитните стълбове по ечемиченото поле бяха издялкани от Арлен още от едно време, а през годините ги бяха лакирали многократно. Джеф поддържаше ревностно защитите си и беше внушил същото отношение и на сина си – нещо, което често бе спасявало живота на Арлен, а до голяма степен бе предопределило и съдбата му.

Дворът гъмжеше от ядрони, привлечени от къщата, които изпробваха магическата ѝ стена. Защитения утрепа два с лъка, за да очисти пътя до обора, и щом влезе на сигурно зад защитите, вкара Здрачен танцьор в едно от отделенията, застана на вратата и се зае да стреля по ядроните. Скоро пътят се очисти и той придружи Рена до къщата.

Защитения трепереше, когато остави момичето във всекидневната. Отиде да запали лампите и накладе огън в камината. Всичко наоколо му беше толкова познато, че чак сърцето го болеше. Даже миришеше по същия начин. Той едва ли не очакваше и майка му да излезе от зимника и да му заръча да се измие преди вечеря. Приближи се стара котка, която го подуши и се отърка в крака му, мъркайки. Той я вдигна и я почеса зад ушите, припомняйки си как майка му бе изродила котилото зад счупената каручка в обора.

Отиде при Рена, която седеше точно там, където я бе оставил, и си играеше с полите си.

– Добре ли си?

Рена поклати глава, забила поглед в земята.

– Не мисля, че някога въобще ще бъда добре.

– Познавам това чувство – рече Защитения. – Гладна ли си?

Щом тя кимна, той остави котката на пода, слезе в зимника и без да се учудва, видя, че той беше подреден почти по същия начин, както си го спомняше. Имаше пушена шунка и свежи зеленчуци, както и хляб в кутията. Остави всичко на дъската за рязане и напълни гърне с вода от бъчвата. Скоро над огъня къкреше яхния, която изпълни къщата с уханието си. Отвори шкафа и подреди лъжици и паници на масата. Отиде да извика Рена и намери котката, сгушена в скута ѝ. Момичето я галеше разсеяно, а сълзите ѝ капеха и сплъстяваха козината на животинчето.

194