Пустинното копие - Страница 208

208

Джардир се поклони от мястото си срещу нея.

– Удоволствието беше мое. А сега, ако желаете, бих искал да ви прочета пасажи от Евджаха, както обещах да направя.

Лийша се усмихна и кимна, след което извади тънката книга с кожена подвързия от един от дълбоките джобове на роклята си.

– С най-голямо удоволствие, но щом ще ми четете вашата книга, ще трябва да започнете от самото начало и да се закълнете, че няма да пропускате нито ред.

Джардир наклони глава и за миг Лийша си помисли, че може да го е обидила. Но тогава по лицето му бавно се прокрадна усмивка.

– Това ще отнеме много нощи – предупреди я той.

Лийша се огледа из лагера и празните полета.

– Нощите ми сякаш са свободни за момента.

* * *

Изненадващото бе, че не Уонда събра най-много погледи в Изобилието на Еверам, а Гаред. Джардир наблюдаваше как очите на шарумите мереха огромната фигура на дърваря и мощните му мускули, търсеха слабите му места и налучкваха по-лесен начин да го убият, както правеха с всички. Шарумите бяха такива – готови да се бият с всеки, независимо дали беше враг, брат, баща или приятел. Всеки един от воините му би се радвал да премери сили с великана боец от севера. Шарумът, който го победеше, би се окичил с огромна слава.

Чак когато воините огледаха добре Гаред като най-очевидната заплаха, очите им се стрелнаха към Уонда и някои от шарумите се сепнаха, щом осъзнаха, че тя всъщност е жена.

Те не бяха известили за пристигането си, но когато прекрачиха двора на палата, там ги очакваха Иневера и дамаджи’тингите. Иневера лежеше на паланкин, покрит с възглавници, който се крепеше на ръцете на мускулести чински роби само по бида и елеци. Тя беше облечена възможно най-скандално и дори зеленоземците ахнаха и се изчервиха, като я видяха да слиза от паланкина. Бедрата ѝ се поклащаха хипнотично, докато вървеше към Джардир с протегнати ръце.

– Коя е тази? – попита Лийша.

– Това е моята Първа съпруга, Иневера – обясни Джардир. – Другите са по-маловажните ми съпруги.

Лийша го погледна остро и както Абан вече го беше предупредил, лицето ѝ стана буреносен облак.

– Вече си женен?! – възмути се тя.

Джардир я погледна любопитно. Ето че го научаваше, дори да страдаше от ревност.

– Разбира се. Аз съм Шар’Дама Ка.

Лийша понечи да отвърне, но Иневера дойде при тях и билкарката преглътна останалото за казване.

– Съпруже – каза Иневера, прегърна го и го целуна страстно. – Как само ми липсваше топлината ти в леглото.

Джардир се слиса за момент, но видя как очите на Иневера прескачаха към Лийша и се почувства омърсен, сякаш го бе препикало куче.

– Позволи ми да ти представя моята почетна гостенка – рече той. – Госпожица Лийша, дъщеря на Ърни, Първа билкарка на племето хралупа.

Като чу титлата, Иневера присви очи и изгледа злобно Джар-дир, после Лийша.

Лийша пък се представи добре и вместо да се смути от погледа на Иневера, го прие спокойно и се поклони, разпервайки поли, както беше обичайно за зеленоземските жени.

– За мен е чест да се запозная с вас, Дамаджаха.

Усмивката на Иневера и поклонът ѝ бяха също толкова неразгадаеми и Джардир разбра, че Абан е бил прав. Иневера нямаше да приеме тази жена за дживах сен и със сигурност не би приветствала факта, че Джардир въпреки всичко щеше да се ожени за нея и щеше да ѝ даде власт над жените от Севера.

– Бих желала да си поговорим насаме, съпруже – рече Иневера и Джардир кимна.

Сега беше моментът да се изправи срещу нея и той нямаше намерение да се бави. Благодари на Еверам, че слънцето все още беше високо и на тази светлина Дамаджахата нямаше да може да използва магията на костите.

– Абан, погрижи се Дворецът с огледалата да бъде подготвен за престоя на госпожица Лийша и придружителите ѝ – нареди той на красиански.

Дворецът не подхождаше на човек като Лийша, но това беше най-доброто, което можеше да се намери в Изобилието на Еверам – три етажа, богато украсени с килими, гоблени и посребрени огледала.

– Мисля, че в момента Дамаджи Ичах използва двореца – каза Абан.

– Тогава Дамаджи Ичах ще трябва да си намери ново жилище – отвърна Джардир.

Абан се поклони.

– Разбирам.

– Моля да ме извините – рече Джардир на Лийша. – Налага се да поговоря с жена си. Абан ще се погрижи да се настаните. Когато сте готови, ще ви навестя.

Лийша кимна – студен жест, който подсказваше пламъка зад него. Като видя това, Джардир усети как пулсът му се ускори и това му даде сила, когато с Иневера влязоха в неговия дворец.

* * *

– Защо си довел тази жена тук? – поиска да узнае Иневера, щом останаха насаме в стаята ѝ с възглавниците до тронната зала.

– Костите не са ли ти казали? – подсмихна се Джардир.

– Разбира се, че ми казаха – сопна му се Иневера, – но аз се надявах, че поне този път може да са сгрешили и че ти не си чак такъв глупак.

– Браковете заздравиха властта ми в Красия – обясни Джардир. – Толкова ли е глупаво, дето съм решил, че ще свършат същата работа и на север?

– Те са чини, съпруже – припомни му Иневера. – Нека дал’шарумите се размножават с тях, но по тези земи няма една жена, достойна за семето ти.

– Не съм съгласен – каза Джардир. – Тази Лийша е не по-малко достойна от всяка друга.

Иневера се намръщи.

– Е, това няма значение. Костите са против нея и аз няма да одобря съюза ви.

– Права си, няма значение – рече Джардир. – Аз все пак ще се оженя за нея.

– Не можеш – отсече Иневера. – Аз съм дживах ка и аз решавам за кого можеш да се жениш.

208