Пустинното копие - Страница 209

209

Но Джардир поклати глава.

– Ти си моята красианска дживах ка. Лийша пък ще бъде моята зеленоземска дживах ка и ще властва над съпругите ми на север.

Иневера се опули и Джардир за момент си помисли, че очите ѝ ще изскочат от лицето. Тя изпищя и тръгна към него, наперила дългите си лакирани нокти. Гърбът на Джардир, често страдал от същите нокти, макар и при съвсем различни обстоятелства, можеше да свидетелства за остротата им.

Бързо се извъртя от пътя ѝ. Спомняйки си последния път, когато го бе ударила, той я блокираше и избягваше атаките ѝ почти без да я докосва. Дългите ѝ крака, облечени единствено в тънка, прозрачна коприна, ритаха високо и бързо, а тя замахваше с пръсти към него, търсейки слабите места, където мускулите се свързваха с нервите. Ако успееше да го удари, крайниците му щяха да спрат да му се подчиняват.

Джардир виждаше за пръв път дама’тингски шарусахк и наблюдаваше с възхита прецизните, смъртоносни движения. Разбра, че Иневера вероятно би могла да убие дамаджи, преди той да осъзнае дори, че го е ударила.

Но Джардир беше Шар’Дама Ка. Беше най-великият жив майс-тор на шарусахк, а тялото му беше по-силно и по-бързо отвсякога благодарение на Копието на Каджи. Сега вече, след като уважаваше уменията ѝ като боец, се пазеше наистина, а така дори Иневера не можеше да се мери с него. В един момент той я хвана за китката и я преметна върху купчина възглавници.

– Още веднъж ме нападни – закани се той – и, дама’тинга или не, ще те убия.

– Неверницата блудница ти е омагьосала ума – изсъска Иневера.

Джардир се засмя.

– Може. Но може и да го е пуснала на свобода.

* * *

Дамаджи Ичах им се озъби, докато напускаше Двореца с огледалата, придружен от жените и децата си.

– Ако очите можеха да ядрят, тези щяха – каза Роджър.

– Ще речеш, че той не е откраднал имението от някой райзънски аристократ – допълни Лийша.

– Кой знае какво им е в главата на тия хора – рече Роджър. – Може би щяхме да му направим чест, ако бяхме проявили любезността първо да го убием със семейството му.

– Не е смешно, Роджър – възмути се Лийша.

– Не знам дали се шегувах – отвърна той.

Скоро след това от двореца илзезе Абан и се поклони ниско.

– Вашият палат ви очаква, госпожице. Съпругите ми ще приготвят долните етажи за вашите спътници, но вашите лични покои – целият горен етаж – са готови да ви приемат.

Лийша погледна нагоре към гигантското имение. Само по най-горния етаж имаше десетки прозорци. Цялото това място беше само за нея? Беше сигурно десет пъти по-голямо от колибата, която деляха с Уонда.

– Горният етаж е за нея ли? – попита Роджър, зяпнал нататък заедно с Лийша.

– Разбира се, и вашите покои ще бъдат богато обзаведени, сине на Джесъм – увери го Абан и се поклони, – но традицията повелява булката девица да обитава сама най-горния етаж, а долу да я пазят придружителите ѝ, за да е сигурно, че ще сложи булото с ненакърнена чест.

– Не съм се съгласявала на предложението на Ахман – отбеляза Лийша.

Абан се поклони.

– Така е, но не сте и отказали, така че оставате годеница на господаря ми, докато не решите. Страхувам се, че правилата на традицията са непоклатими в това отношение.

Той се приведе напред и прикри устните си, под предлог че гали брадата си.

– И силно ви съветвам, госпожице, да не издавате решението си тук, в Изобилието на Еверам, в случай че не приемете предложението.

Лийша кимна, тъй като сама бе стигнала до същото заключение.

Влязоха в имението и видяха навсякъде жени в черни одежди, които чистеха и подреждаха. Целите стени на главния салон бяха окичени с огледала, които отразяваха стените до безкрай. Килимът, който разполовяваше излъскания каменен под, беше пищен и дебел, а в мотива му бяха вплетени ярки цветове. Парапетът на широкото стълбище за нагоре беше боядисан в златно и слонова кост. Портрети, най-вероятно принадлежащи на предишните собственици, висяха по стената и ги наблюдаваха мрачно, докато компанията изкачваше стълбите. Лийша се зачуди какво ли се бе случило със самите собственици след идването на красианците.

– Ще бъдете ли така любезна да изчакате тук с вашите прид-ружители – попита Абан, – аз ще се върна след малко и ще ги заведа до личните им покои.

Лийша кимна, Абан се поклони и ги остави в огромна всекидневна, от чиито прозорци се виждаше целият Райзън.

– Гаред, иди отвън и пази вратата – нареди Лийша, след като Абан си тръгна.

Когато вратата се затвори, Лийша се извърна към майка си.

– Казала си им, че съм девствена? – нападна тя.

Илона сви рамене.

– Те предположиха. Аз просто не им възразих.

– А ако наистина се омъжа за него и той разбере, че не съм? – попита Лийша.

Илона изсумтя.

– Няма да си първата булка, легнала в брачното ложе като жена. Никой мъж не би отхвърлил тази, която желае, заради нещо подобно.

Тя погледна Ърни, който се взираше в обувките си, като че ли четеше от тях.

Лийша се намръщи, но поклати глава.

– Няма значение. Не искам да съм поредната съпруга в харема. Как смее да ме води тук, без да ми каже!

– За Създателя! – сопна ѝ се Роджър. – Нямаш никакво извинение да не знаеш! Всяка красианска история, разказана някога, започва с владетел и десетките му отегчени съпруги, затворени в харема. И без това какво значение има? Вече каза, че нямаш никакво намерение да се омъжваш за него.

– Никой не те е питал – сопна се Илона.

Лийша я погледна изненадано.

– Ти си знаела, че е женен, нали така? – обвини я Лийша. – Знаела си и все пак се опита да ме изтъргуваш, като че ли съм някое добиче!

209