Пустинното копие - Страница 210

210

– Да, знаех – отвърна Илона. – Знам също, че би могъл да направи Хралупата на пепел или да превърне дъщеря ми в кралица. Толкова ли е грешен изборът ми?

– Не ти решаваш за кого да се омъжа – скастри я Лийша.

– Е, все някой трябва да го реши – сопна ѝ се Илона. – Беше ясно като бял ден, че ти няма да го направиш.

Лийша я изгледа свирепо.

– Я кажи какво точно им обеща, майко. И какво ти предложиха те в замяна.

– Да съм обещала ли? – изсмя се Илона. – Това е брак. Всичко, което иска съпругът, е играчка в леглото и някой да му достави бебета. Обещах, че си плодовита и че ще му родиш синове. Това е всичко.

– Отвращаваш ме – отвърна Лийша. – А и как по-точно би мог-ла да знаеш това?

– Възможно е да съм споменала шестимата ти по-големи братя – призна Илона, – които, за нещастие, са измрели в бой с демоните.

Тя цъкна тъжно.

– Майко! – извика Лийша.

– Мислиш ли, че шест са прекалено много? – попита Илона. – Притесних се, че може да съм попрекалила, но Абан веднага се съгласи и даже изглеждаше леко разочарован. Мисля, че можех да кажа и по-голямо число.

– Дори един е прекалено много! – кресна Лийша. – Да лъжеш за мъртви деца? Нищо свято ли нямаш?

– Че какво да е свято? – попита Илона. – Клетите душици на децата, които не съществуват ли?

Лийша усети как мускулът зад лявото ѝ око започна да трепка и разбра, че я очаква ужасно главоболие. Тя потри слепоочието си.

– Беше грешка, че дойдохме.

– Малко късно го осъзнаваш – отбеляза Роджър. – Дори да ни пуснат да си тръгнем сега, ще го приемат, сякаш им плюем в лицата.

Болката зад окото на Лийша направо пламна и на нея ѝ се догади.

– Уонда, донеси ми кесията с билките.

Щеше да се оправи по-лесно с майка си, ако първо вземеше тинктура за кръвооросяване, та да ѝ попремине главата.

* * *

Джардир пристигна почти веднага след като новите обитатели на двореца се бяха настанили по стаите си. Лийша се замисли дали не беше изчакал с посещението си нарочно, за да я завари сама.

Той застана на вратата, поклони се, но не влезе.

– Не искам да ви позоря. Бихте ли предпочели майка ви да присъства?

Лийша изсумтя.

– По-скоро бих взела ядрон за компания! Мисля, че бих могла да се справя с вас, ако сложите ръка там, където не ѝ е мястото.

Джардир се засмя, поклони се отново и влезе.

– Не се и съмнявам, че е така. Искам да ви се извиня за скромния подслон. Бих желал да разполагам с дворец, достоен за вашата сила и красота, но за нещастие тази бедна колиба е единственото, което Изобилието на Еверам може да предложи в момента.

На Лийша ѝ се прииска да му каже, че никога не бе виждала толкова красиво място, освен двореца на херцог Райнбек, но прег-лътна комплимента, тъй като знаеше, че красианците бяха прев-зели това място и не заслужаваха похвала за разкоша му.

– Защо не ми казахте, че вече сте женен? – попита тя рязко.

Джардир се сепна и тя видя по лицето му искрено учудване. Той се поклони дълбоко.

– Моите извинения, госпожице. Предположих, че знаете. Майка ви ме посъветва да не говоря за това, защото ревността ви била равна на красотата ви и следователно трябва наистина да ви се струва ужасно.

Лийша усети как слепоочието ѝ отново избумтя, щом той спомена майка ѝ, но не можеше да не си признае колко приятно ѝ стана от комплимента, макар да бе сладникав.

– Вашето предложение ме поласка – каза Лийша. – Създателю, та аз дори го обмислях! Но не ми харесва идеята да съм част от тълпа, Ахман. Такива неща не се правят на север. Бракът е съюз между двама, а не две десетки.

– Не мога да променя положението – отвърна Джардир, – но ви моля да не бързате с решенията си. Ще ви направя своя Първа съпруга на Северната земя и тогава ще можете да отхвърляте всяка следваща. Ако пожелаете да не взимам други зеленоземски жени за съпруги, така ще бъде. Помислете внимателно над предложението. Ако ми родите синове, моят народ няма да има друг избор, освен да приеме Хралупата като племе.

Лийша се намръщи, но нямаше да сглупи да му откаже направо. Бяха в ръцете му и го знаеха. Отново съжали за прибързаното си решение да дойде тук.

– Скоро ще падне мрак – каза Джардир, за да смени темата, след като тя не отговори. – Дойдох да поканя вас и вашите прид-ружители на алагай’шарак.

Лийша го погледна за миг, обмисляйки предложението.

– Битката, която водим с алагаите, е общото между народите ни – поясни Джардир. – Воините ми биха ви приели по-лесно, ако видят, че сме... роднини в нощта.

Лийша кимна.

– Добре, но родителите ми ще останат.

– Разбира се – рече Джардир. – Кълна се в брадата на Еверам, че тук ще са в безопасност.

– Има ли причина да се притесняваме за тях? – попита Лийша, припомняйки си злобния поглед на Дамаджи Ичах.

Джардир се поклони.

– Разбира се, че не. Просто казах очевидното. Простете ми.

* * *

Лийша бе впечатлена от стегнатите отряди, които красианските воини сформираха за проверка, когато Джардир поведе билкарката и останалите на алагай’шарак. Абан куцукаше до нея, а Лийша не можеше да му бъде по-признателна за присъствието. Тя напредваше бързо в красианския, но срещаше стотици културни норми, които не разбираше, както и останалите. Подобно на Роджър и Абан можеше да говори, без да си мърда устата, и им подсказваше шепнешком кога да се поклонят, кога да кимнат, кога да се успокоят и кога да не спорят. Всичко това ги беше опазило досега от неприятности.

Ала Лийша бе открила също така, че харесва Абан. Въпреки травмата, която го поставяше в най-ниския ешелон на общес-твото, кхафитът бе успял да запази духа и чувството си за хумор и се беше домогнал до някаква особена власт.

210