Пустинното копие - Страница 42

Джардир пламна.

– Може би заповедите ми нямаше да са така глупави, ако този, който ги раздаваше, не се криеше в двореца си до изгрев – каза той с ясното съзнание, че със същия успех можеше направо да извади копието си.

Подобна обида към Първия воин нямаше да мине незабелязано. Ако той притежаваше поне някакво мъжество, щеше да нападне Джардир на мига и да го убие пред насъбралите се воини.

Но Шарум Ка беше стар, а мъжете си шушукаха как Джардир повалил половин дузина демони само с шарусахк. Джардир не можеше да се нахвърли върху Първия воин, но ако Шарум Ка се нахвърлеше върху него, Джардир можеше спокойно да го убие и да отвори място за наследник, който лесно можеше да се окаже той самият. Зачуди се дали това не беше съдбата, която костите на Иневера бяха предрекли преди толкова много години.

Те впериха погледи един в друг и Джардир разбра, че Шарум Ка си мисли същите неща и че няма смелостта да го нападне. Първия воин се подсмихна.

– Хванете го! – нареди Шарум Ка. В същия момент стражите му тръгнаха да изпълняват заповедта.

Стражите завързаха ръцете на Джардир, опозорявайки го, но макар да им се озъби, той не оказа съпротива. Насъбралите се воини зароптаха недоволно, дори тези от маджах. Хванаха копията си и издигнаха щитове, далеч надминавайки по численост стражите на Първия воин.

– Какво правите? – обърна се Шарум Ка към тълпата. – Мирно!

Но негодуванието само се усили и мъжете тръгнаха да препречват изходите от Лабиринта. Шарум Ка отстъпи предпазливо назад. Джардир срещна погледа му и се усмихна.

– Не правете нищо – каза Джардир на висок глас, без да откъсва очи от Шарум Ка. – Шарум Ка даде заповед и всички шаруми са длъжни да му се подчинят. Еверам ще реши съдбата ми.

Ропотът заглъхна на мига, мъжете освободиха изходите, а гневът на Шарум Ка сякаш се бе удвоил заради контрола на Джардир над мъжете. Джардир отново му се подсмихна, предизвиквайки го да нападне.

– Отведете го! – извика Шарум Ка. Джардир не провеси нос, а закрачи гордо, докато стражите дърпаха ръцете му, извеждайки го от Лабиринта.

* * *

Иневера вече го чакаше в двореца на Андраха, когато Джардир пристигна.

Дали е знаела и за този ден още преди години? – зачуди се той.

Стражите го хванаха още по-здраво, щом тя приближи, но не от страх какво Джардир би могъл да направи. Те се ужасяваха от нея.

– Оставете ни – нареди им Иневера. – Предайте на господаря си, че моят съпруг ще се срещне с него в приемната на Андраха след час.

Стражите веднага пуснаха ръцете на Джардир и се поклониха.

– Както заповяда дама’тингата – заекна един от тях и те се отстраниха. Иневера изсумтя и извади защитения си нож, за да среже въжетата му.

– Държал си се добре тази нощ – прошепна му тя, докато вървяха. – Не отстъпвай през идните часове. Когато дойде Андрахът и започне заседанието, ще трябва да провокираш Шарум Ка с думи, но и да покажеш покорство. Разгневи го, но не му давай повод да те нападне.

– Нищо подобно няма да правя – каза Джардир.

– Вече го направи в Лабиринта – сопна му се Иневера. – Сега е тройно по-важно.

– Виждаш всичко – призна Джардир, – но явно нищо не разбираш, щом смяташ, че ще сведа глава пред този човек. Тогава го предизвиках да ме нападне.

Иневера сви рамене.

– Действай както намериш за добре, но нека краката ти да са стъпили здраво на земята, а ръцете ти да са спокойни. Той никога няма да посмее да те нападне, но ако реши, че си заплаха, хората му ще те заколят.

– Да не ме мислиш за глупак? – попита Джардир.

Иневера изсумтя.

– Само гледай да го вбесиш. Останалото е иневера.

– Както заповяда дама’тингата – въздъхна Джардир.

Иневера кимна. Те стигнаха до чакалня, осеяна с възглавници.

– Изчакай тук – нареди му тя. – Ще вляза да поговоря насаме с Андраха преди делото.

– Дело ли? – попита Джардир, но тя вече се бе мушнала в стаята.

* * *

Досега Джардир не се бе доближавал толкова до Андраха, че да види лицето му. То беше старо и набръчкано, а брадата му беше чисто бяла. Беше закръглен, очевидно с афинитет към мазните храни. Дебелината му беше отвратителна и Джардир трябваше да си напомни, че този мъж някога е бил най-великият майстор на шарусахк, победил най-умелите дамаджи на двубой, за да достигне Черепния трон. По време на престоя си в Шарик Хора Джардир бе виждал как самият дамаджи на каджи, шейсетгодишният Амадеверам, поваля половин дузина млади и обучени дамати насред кръга за шарусахк.

Той се вгледа по-внимателно, търсейки някаква следа от обучението на Андраха в движенията му, но, изглежда, непрестанната стража и обслужването бяха накарали човекът да се отпусне. Дори тук, по време на процедурата, той се черпеше от чиния със захаросани фурми.

Погледът на Джардир се насочи встрани от андрахския трон. Отдясно стояха дванайсетте дамаджи, водачите на всички красиански племена. Облечени в бели роби и с черни тюрбани, те недоволстваха шепнешком за това как са били откъснати от делата си и завлечени в двореца, въпреки че слънцето едва се е показало над хоризонта. Отляво на Андраха, на две крачки зад трона, стояха дамаджи’тингите. Също като дамаджите, главите и лицата им бяха забулени в черно, силно контрастиращо на белите им роби. За разлика от дамаджите, те стояха напълно безмълвни и наблюдаваха с очи, които сякаш пронизваха.

Дали и те не знаят съдбата ми? – зачуди се Джардир и погледна към своята дживах ка, която стоеше до него. – Или знаят само това, което Иневера им каже?