Пустинното копие - Страница 44

Джардир отново погледна дамаджи на шарах.

– Оцелелите стояха гордо в нощта. Кръвта на шарах, който сам е стоял до Шар’Дама Ка, кипи във вените им.

– И после? – настоя дамаджият.

– Хората ми се присъединиха към нашите братя от шарах и заедно разгромихме алагаите, изпратихме ги в ямата и им показахме слънцето.

– Казват, че сам сте убили няколко – каза Амадеверам с явна гордост в гласа – единствено с шарусахк.

– По този начин изпратих в ямата само двама – отвърна Джардир. Знаеше, че жена му се мръщи зад воала си, но не го интересуваше. Нямаше да лъже своя дамаджи и да си присвоява слава, която не му принадлежеше по право.

– И все пак не е малък подвиг – рече Амадеверам. – Пясъчните демони са в пъти по-силни от човека.

– Годините, които прекарах в Шарик Хора, ме научиха, че силата е относителна – отвърна Джардир и се поклони.

– Това не го прави по-малко предател! – изръмжа Шарум Ка.

– Как съм предал? – попита Джардир.

– Дадох заповед! – извика Шарум Ка.

– Глупашка заповед – рече Джардир. – С вашата заповед държахте настрана най-добрите си воини, а шарах се обричаше на унищожение! И въпреки всичко аз се подчиних!

Дамаджият на шарах Алеверак пристъпи напред. Той беше невероятно стар, по-стар дори от Амадеверам. Приличаше на копие, слаб като клечка, но висок и изправен, въпреки че гонеше седемдесетте.

– Единственият предател, който виждам, сте вие – сопна се Алеверак на Шарум Ка. – Вие би трябвало да отговаряте за всички шаруми в Красия, но бихте пожертвали шарах само за да попречите на съперник!

Шарум Ка направи крачка напред към дамаджия, но Алеверак не отстъпи и също се приближи, след което зае бойната стойка на шарусахк. За разлика от Джардир, който беше само кай’шарум, един дамаджи можеше да предизвика и да убие Шарум Ка, и да отвори място за наследник.

– Достатъчно! – извика Андрахът. – Обратно по местата!

И двамата изпълниха нареждането, свели очи в израз на подчинение.

– Няма да позволя да се биете в тронната ми зала като... като...

– Мъже? – подсказа Иневера.

Джардир едва не се задави от дързостта ѝ, но Андрахът само се намръщи, без да я порицае.

Той въздъхна. Изглеждаше ужасно уморен и Джардир видя тежестта на годините, легнали на плещите му. Дано Еверам да ме дари със смърт, докато съм млад – помоли се той наум.

– Тук не виждам престъпление – каза Андрахът накрая. Погледна остро към маджах. – И от двете страни. Шарум Ка си е вършел работата, като е дал заповед, а кай’шарумът е взел решение в разгара на битката.

– Той ме обиди пред хората ми! – извика Шарум Ка. – Само заради това имам право да заповядам да бъде убит.

– Извинете ме, Шарум Ка, но това не е вярно – намеси се Амадеверам. – Обидата му ви дава правото да го убиете сам, не да наредите други да го направят. Ако бяхте сторили това, въпросът щеше да е приключен. Мога ли да попитам защо не го направихте?

Настъпи мълчание, докато Шарум Ка търсеше подходящ отговор. Иневера сръчка леко Джардир.

Той я погледна. Не спечелихме ли? – питаха очите му, но тя му отвърна със суров поглед.

– Защото е страхливец – заяви Джардир. – Тъй като не е достатъчно силен, за да защити белия тюрбан, той се крие в двореца си и праща други да се бият на негово място, докато самият той чака смърт, достойна за кхафит, вместо да я търси в Лабиринта като шарум.

Шарум Ка изцъкли поглед и вените по лицето и врата му изпъкнаха, а зъбите му заскърцаха. Джардир се напрегна, очаквайки човекът всеки момент да скочи срещу него. Умът му започна да прехвърля начините, по които можеше да убие стареца.

Но това не беше нужно, защото Шарум Ка се хвана за гърдите, падна на пода, сгърчи се и устата му се разпени, след което Първия воин застина намясто.

* * *

– Ти знаеше, че ще се случи точно това – обвини Джардир съпругата си, когато останаха насаме. – Знаеше, че ако го вбеся достатъчно, сърцето му ще спре.

Иневера сви рамене.

– И какво, ако съм знаела?

– Глупава жено! – извика Джардир. – Никаква чест няма в това да убиеш човек по този начин!

– Внимавай с езика – предупреди го Иневера и вдигна пръст. – Още не си Шарум Ка, а без моя помощ никога няма и да бъдеш.

Джардир се намръщи и се зачуди колко ли истина се криеше зад думите ѝ. Писано ли му беше да стане Шарум Ка? И ако да, можеше ли съдбата му да се промени?

– След тая случка ще извадя късмет, ако въобще ме оставят като кай’шарум – каза той. – Убих приятеля на Андраха.

– Глупости – каза Иневера и се усмихна злобничко. – Андрахът е... отстъпчив. Сега мястото е свободно, а ти си спечели слава, която дори маджах признаха. Ще го убедя, че единственият начин да запази уважението на хората, е да назначи теб.

– Как? – попита Джардир.

– Остави това на мен – отвърна Иневера. – Ти си имаш други грижи. Веднага щом Андрахът сложи белия тюрбан на главата ти, ще предложиш да вземеш по една плодовита жена от всяко племе в знак на единство.

Джардир се възмути.

– Да смеся кръвта на Каджи, първия Избавител, с тази на по-низши племена?

Иневера го бодна здраво с пръст в гърдите.

– Ще станеш Шарум Ка, ако спреш да се държиш като глупак и правиш, каквото ти се казва. Сдобиеш ли се с наследници, потом-ци на всяко племе...

– Красия ще се обедини както никога досега – продължи Джардир. – Бих могъл да поканя дамаджите да изберат съпругите ми – замисли се той. – Това ще ми осигури благоразположението им.

– Не – възпротиви се Иневера. – Това го остави на мен. Дамаджите ще изберат така, че да е най-добре за политиката. Алагай хора ще изберат за Еверам.