Пустинното копие - Страница 49

– Какви са загубите ни от миналата нощ? – попита Джардир, докато пиеха чая си.

– Изгубихме четирима, Първи воине – отговори Ашан.

Джардир го погледна изненадано.

– Каджи са изгубили четирима?

Ашан се усмихна.

– Не, приятелю. Красия изгуби четирима. Две примамки и двама съгледвачи. Все дал’шаруми на преклонна възраст, които са си отишли славно.

Джардир отвърна на усмивката. Откакто бе станал Шарум Ка, нощните им загуби се бяха свили, а убийствата на демони нарастваха.

– А алагаите? – попита той. – Колко видяха слънцето?

– Над петстотин – отвърна Ашан.

Джардир се разсмя. Съмняваше се, че верният брой е дори наполовина толкова, тъй като всяко племе често преувеличаваше бройката си, но и така бяха свършили добра работа за една нощ, много повече, отколкото предишният Шарум Ка бе успял да постигне.

– Племената в осмо ниво все пак не са видели никаква слава – рече Ашан. – Мислехме да оставим портите на Лабиринта отворени малко по-дълго тази нощ, за да сме сигурни, че ще има достатъчно алагаи за всички.

Джардир кимна.

– Още десет минути. Ако и това не стигне, утре добавете още десет. Тази нощ аз ще съм по стените, за да проверя новите скорпиони и каменомети.

Ашан се поклони.

– Както нареди Шарум Ка.

След ядене отидоха в Шарик Хора, където дамаджите възхвалиха успехите им и благословиха предстоящата нощна битка. Когато воините потеглиха към Лабиринта, Джардир задържа двамата си лейтенанти.

– Ти ще носиш белия тюрбан тази нощ, Хасик – каза Джардир.

Бурен огън пламна в очите на Хасик.

– Както заповяда Шарум Ка – каза той и се поклони.

– Ти се шегуваш! – каза Ашан. – Нарушаваш свещените ни клетви, като представяш дал’шарум за Шарум Ка!

– Глупости – отвърна Джардир. – В Евджаха често се споменават игрите на Каджи, който е действал по същия начин, когато не е искал да разкрива ходовете си.

– Прости ми, Първи воине – каза Ашан, – но ти не си Избавителя.

Джардир се усмихна.

– Може би. Но какво е Евджахът, ако не писание, което Шар’Дама Ка ни е оставил, за да се поучим от него?

Ашан се намръщи.

– Ами ако разкрият Хасик?

– Няма – каза Джардир. – С нощния му воал екипите на метателните машини няма да го познаят, защото те рядко са ме виждали, освен на разстояние. Всички останали обаче ще виждат Хасик от върха на стените и шарумите няма дори да се усъмнят, че аз съм бил в Лабиринта тази нощ.

– Ако грешиш, ще го убият – предупреди го Ашан.

Джардир сви рамене.

– Хасик е убил стотици алагаи. Ако това е съдбата му, ще се събуди в рая.

– Не ме е страх, Шарум Ка – каза Хасик.

Ашан изсумтя и промърмори:

– Глупаците рядко ги е страх. А ти къде ще бъдеш – попита той Джардир, – докато останалите мислят, че си на стената?

– О – каза Джардир, взе черния воал на Хасик и го завърза, – това ще го запазя за себе си.

* * *

Улиците на крепостта Красия бяха тихи през нощта, истинските мъже се биеха, а обикновените кхафити, жените и децата бяха заключени в Подградието. Като всички останали градски дворци, този на Шарум Ка си имаше собствени стени и защити, а ниските му нива се свързваха с Подградието на няколко места. Палатът бе защитен от алагаи не по-зле от който и да било друг на света, но това би имало значение само ако демон успееше въобще да премине външните стени на Красия, което, доколкото Джардир знаеше, никога не се бе случвало.

Джардир се придържаше към сенчестите пътеки, а дал’шарум-ските му одежди го правеха невидим в мрака. Дори да имаше кой да го види, едва ли щеше да го забележи.

Портите на двореца му бяха затворени, но през годините като ний’шарум се бе научил да изкатерва стени с лекота. След миг се спусна в сенките от вътрешната страна. Не забеляза нищо необичайно, докато прекосяваше двора към палата. Прозорците бяха тъмни, а дворецът тих. Но думите на Каша все още го мъчеха. Не всичко е мирно и тихо в двореца на Шарум Ка през нощта.

Джардир се промъкваше като крадец през мрачните, тихи коридори на собствения си дом, използвайки всичките си умения, научени от причакването на алагаи в Лабиринта. Не допусна дори перде да се помръдне след него, докато проверяваше една по една залите за аудиенции и гостните – навсякъде, където би било подходящо да се съберат онези, достатъчно дръзки, за да пренебрегнат вечерния час, – но не намери никого.

Както би трябвало да бъде – замисли се той. – Всички са на по-ниските нива, заключени отвътре, в съответствие със закона. Постъпи глупаво, като дойде. Ашан беше прав. Играеш си игрички с дълга си, за да задоволиш собственото си любопитство. Мъже умират в нощта, докато ти сновеш дебнешком из собствения си дом.

Тъкмо щеше да тръгне към Лабиринта, когато чу звук, идващ от спалните му. Звукът се усилваше с всяка негова безшумна стъпка. Той надзърна зад една завеса и видя пред вратата на спалнята си двама кай’шаруми с бели пояси, каквито носеше личната стража на Андраха. Звуците станаха по-ясни и той разбра какви са.

Стоновете на Иневера.

Гневът лумна в него по-жарко, отколкото бе мислел за възможно. Още преди да осъзнае, че действа, юмрукът му вече трошеше гръбнака на единия кай’шарум. Човекът изсумтя и падна на земята, но бързо бе заглушен, тъй като Джардир премаза гръкляна му с петата си.

Другият воин се завъртя пъргаво с елегантността, достойна само за шарум, обучен в Шарик Хора, ала гневът на Джардир не знаеше граници. Воинът се опита да го сграбчи, но Джардир залегна под протегнатите му ръце и изскочи зад него, с едната си ръка хвана брадичката му, а с другата – тила. Остро завъртане и мъжът падна мъртъв на пода.