Пустинното копие - Страница 50

Джардир се обърна и ритна силно вратата. От вътрешната страна имаше резе, но Джардир стисна зъби и ритна отново, като този път я изкара от пантите ѝ и я запрати на пода с трясък.

Той се закова на място, щом видя сцената пред себе си, и изведнъж се почувства, сякаш някой го бе промушил с копие в гърдите. Очакваше да види как Андрахът е притиснал Иневера на пода и я насилва, но беше точно обратното. Жена му, напълно гола, яздеше дебелия мъж със същата игривост, с която Каша бе яздила него тази сутрин. Андрахът го погледна уплашено, но меката тежест на Иневера го притисна към земята. Тя се обърна към Джардир и в гнева си той не успя да разбере дали си въобразява, но му се стори че видя лека насмешка, докоснала крайчетата на устата ѝ, докато тя му отнемаше последната капка достойнство.

Ако досега гневът му бе пещ, Джардир вече се намираше в петия кръг на бездната на Ний. Той отиде с широки крачки до стойката на стената и избра късо копие за пробождане. Когато се обърна, Андрахът се бе измъкнал изпод Иневера. Стоеше гол в спалнята на Джардир, а увисналият му член трудно можеше да се скрие в сенките на огромното му шкембе. Гледката изпълни Джардир с отвращение.

– Спри! Заповядвам ти! – извика Андрахът на Джардир, който се спусна към него, без да обръща внимание на думите му, и го удари в челюстта със задната част на копието.

– Дори ти не можеш да отречеш правото на съпруга! – извика Джардир, щом Андрахът падна на земята. – Тази нощ ще направя услуга на Красия!

Той вдигна копието, за да го промуши.

Иневера сграбчи ръката му.

– Глупак такъв! – извика тя. – Ще провалиш всичко!

Джардир се завъртя и удари шамар на Иневера с опакото на ръката си, просвайки я на земята.

– Не се бой, невярна дживах – каза той и се обърна обратно към Андраха. – Копието ми ще те намери съвсем скоро.

Той отново вдигна оръжието и Андрахът изпищя, но изведнъж всичко се обля в оранжево и червено и невъобразима сила удари Джардир, като го захвърли настрана от жертвата му. Плочиците от печена глина, зашити от вътрешната страна но воинските му одежди, поеха силата на удара, ала щом се съвзе след сблъсъка със стената, осъзна, че робата му гори. С вик той я разкъса и я свали.

Джардир погледна Иневера, която държеше огнения череп, поз-нат му още от първата им среща в Шарик Хора. Тя стоеше гола пред двама мъже без никакъв срам и с пълното съзнание, че дори сега красотата ѝ нямаше равна. Омразата и възбудата се вихреха в него в борба за надмощие.

– Спри с тези глупости! – сопна му се тя.

– Вече не приемам никакви заповеди от теб – възропта Джардир. – Изгори целия дворец, ако искаш, но няма да ме спреш да убия това дебело прасе и да те обладая върху трупа му!

Андрахът прохленчи, но Джардир му се озъби и го усмири.

Иневера не трепна дори, а с другата си ръка извади малък предмет. Приличаше на парче въглен, докато по него не лумна издълбана защита. Джардир осъзна, че това също бе алагай хора. Опушеното парче кост запращя и от него изхвърча сребърна мълния, която се насочи към Джардир.

Джардир бе вдигнат от пода и метнат обратно в стената, а болката разкъса тялото му по невъобразим начин. Той се опита да я прегърне, но тя изчезна точно толкова бързо, колкото се бе появила, оставяйки след себе си единствено пълния ужас на Джардир. Той се обърна към Иневера, но тя вдигна камъка отново и мълнията го удари втори път, а после още веднъж, след като той все пак успя да се изправи на крака. Помъчи се да се изправи трети път, но крайниците му не откликнаха на желанията му, тъй като мускулите му се гърчеха неконтролируемо.

– Най-накрая да се разберем – каза Иневера. – Аз съм волята на Еверам и ще е най-добре да си избиеш от главата всякакви мисли за съпротива. Ти получи белия тюрбан, защото аз спах с дебелата свиня, така че благодари за жертвата ми, вместо да се опитваш да съсипеш всичко.

– Дебела свиня ли? – попита Андрахът и най-накрая се изправи. – Аз съм... !

– ...жив, защото аз така съм пожелала – рече Иневера и отново вдигна демонския череп. От пастта му лумнаха пламъци и Андрахът пребледня.

– Нуждаех се от помощта ти заради Джардир, докато той надделее над шарумите и дамаджите от другите племена – каза тя, – но сега, след като Каша е бременна, шарумите ще видят, че той е брат на всички както през нощта, така и през деня. Вече не можеш да го свалиш от власт!

– Аз съм Андрахът! – извика човекът. – Само да махна с ръка и този дворец ще бъде сринат със земята!

Иневера се изсмя.

– И ето ти гражданска война. А дори да убиеш Ахман, какво ще правиш с неговите съпруги дама’тинги? Ще ги изнасилиш и заколиш според обичая ли? Евджахът ясно описва съдбата на всеки, дръзнал да нарани дама’тинга.

Андрахът се намръщи, останал без отговор.

– Портите на Рая са затворени – каза тя и се заметна с коприна, за да прикрие голотата си. – Може би ще се отворят следващия път, когато ми потрябва някоя прокламация от теб, а може да изпратя Ахман да я напише с кръвта ти. Но дотогава си вземай повехналото копие и се връщай в двореца си.

Без дори да си направи труда да се облече, Андрахът си събра дрехите и изприпка от стаята.

Иневера се приближи до Джардир и коленичи до него. Парчето демонски кокал, което бе използвала, за да метне мълнията, се раздроби и тя смаяно избърса пепелта от дланта си.

– Силен си – каза тя. – Малко са мъжете, които биха се изправили след първия удар, а още по-малко след третия. Ще се наложи да използвам по-голям кокал, когато издялам новия тази нощ.