Пустинното копие - Страница 51

К оглавлению

51

Тя посегна към него, погали го по косата и замилва лицето му.

– Ох, любов моя – каза тя тъжно. – Как ми се ще да не беше видял това.

Джардир се бореше с езика си, който сякаш се бе надул, за да изпълни цялата му уста.

– Защо? – накрая успя да изграчи той.

Иневера въздъхна.

– Андрахът щеше да те екзекутира, задето уби приятеля му така позорно. Направих всичко, което трябваше, за да спася живота ти и да ти спечеля власт. Но няма страшно. Наближава денят, когато ще заемеш неговия трон, и тогава ще можеш сам да му отрежеш мъжеството.

– Той... – започна Джардир, но не успя да продължи. Преглътна тежко, опитвайки се да навлажни езика си, но дори това беше свръхвъзможностите му.

Иневера стана и му донесе вода, сипа на устните му и масажира гърлото му, за да му помогне да преглътне. Използва копринената си наметка, за да подсуши устата му, разкривайки едната си гръд. Джардир се зачуди как така я желаеше дори сега, но нямаше и място за съмнение, че е така.

– Знаеше ли, че ще се стигне дотук – попита той, – когато ме накара да убия Шарум Ка?

Той отново се опита да раздвижи крайниците си, но те отново не му се подчиниха.

Иневера въздъхна пак.

– Живял си едва двайсет зими, любов моя, а дори ти можеш да си спомниш времена, когато Красия е имала десет хиляди дал’шаруми. Най-старият дамаджи може да си спомни кога са били десет пъти по толкова, а древните свитъци разкриват, че преди Завръщането са наброявали милиони. Нашият народ измира, Ахман, защото няма водач. Нуждае се от нещо повече от силен Шарум Ка или властен Андрах. Нуждае се от Шар’Дама Ка, преди Ний да разпръсне из пясъците последните от нас.

Иневера млъкна и отмести очи от неговите. Изглеждаше, сякаш подбира внимателно следващите си думи.

– Не попитах заровете дали ще те срещна отново през онази първа нощ – призна тя. – Попитах ги има ли мъж в цяла Красия, който би могъл да ни извади от упадъка и да ни поведе отново към слава, и те ми посочиха момче, което години по-късно щях да намеря разплакано в Лабиринта.

– Аз съм Избавителя? – попита Джардир с дрезгав, невярващ глас.

Иневера сви рамене.

– Заровете никога не лъжат, но не казват и безусловни истини. Има възможности за бъдеще, при които мъжете ще вярват, че си ти, и ще се обединят от теб, и други, при които ще се обединят от друг или въобще няма да го направят.

– Тогава за какво са ни? – попита Джардир. – Ако това е иневера, съдбата ще го реши.

– Няма такава съдба, както ти я разбираш – каза Иневера, – освен това Шарак Ка, последната битка, наближава, и то скоро. Не можем да си позволим да оставим бъдещето да се оправя само. Наблюдавам те, откакто сложи бидото за пръв път, мили мой. Ти си най-голямата надежда за спасение на Красия и заради теб бих се възползвала от всяко преимущество, дори това да коства достойнството на тялото ми или честта ти.

Джардир я погледна с опустошени очи. Думите му изневеряваха, също както и крайниците му. Иневера се наведе и го целуна по челото с нежните си, студени устни. Изправи се и погледна тъжно надолу, докато той продължаваше да се гърчи безпомощно на пода.

– Всичко, което правя, го правя за теб и за Шарак Ка – каза тя и излезе от стаята.


Шеста глава
ФАЛШИВ ПРОРОК


333 СЗ ЗИМА

Чините се оказват идеални за роби – каза Джаян. – Дори най-пропадналите толкова много ценят живота си, че никога не биха

събрали куража да се опълчат. Завоювал си наистина прекрасна територия, татко. Славата ти не познава граници.

Джардир поклати глава.

– Да преместиш няколко песъчинки и да се пишеш герой е като да видиш слънцето и да се зарадваш на доброто си зрение. Няма слава в покоряването на слабите.

– И все пак това е дар за нас – настоя Джаян. – Победата ни е пълна, без да ни струва нищо.

В другия край на стаята Абан изсумтя над малкото си писалище.

– Да не искаш да добавиш нещо, кхафите? – настоя Джаян.

– Нищо, принце мой – изстреля Абан и вдигна нос от счетоводните си книги. Изправи се с помощта на патерицата си с камилска глава и се поклони дълбоко. – Не беше нищо повече от лека кашлица.

– Не, моля те – каза Джаян. – Кажи ни какво те развесели така?

Очите на Абан се стрелнаха към Джардир, който кимна.

– Може и да не е имало загуби за дал’шарумите, принце, но със сигурност сме си платили цената – рече Абан. – Храна, дрехи, подслон, превоз. Прекалено скъпо е да се поддържа на път такава необятна армия като нашата. Баща ви може и да разполага с богатствата и на дванайсетте племена, както и с Изобилието на Еверам, но дори неговото състояние си има край.

Асъм кимна.

– Евджахът ни учи, че когато кесията на един мъж се опразни, съперниците му стават по-смели.

Джаян се изсмя.

– Кой би посмял да се противопостави на татко? А и защо Шар’Дама Ка ще плаща за каквото и да било? Ние сме завладели тази земя. Можем да вземем каквото си искаме.

Абан кимна.

– Така е, но обраният търговец няма пари да се снабди с нова стока. Можете да вземете всичките свещи на един свещар, но ако не платите поне цената за направата им, щом изгасне последната, ще се озовете на тъмно.

Джаян изсумтя.

– Свещите са за слаби кхафити, боготворящи свитъка. Те нямат значение за воините в нощта.

– Дърво и стомана за копия, тогава – търпеливо отвърна Абан, сякаш говореше на дете. – Плат за униформите и печена глина за броня. Кожа и мас за седлото. Тези неща не растат по дърветата и ако сега откраднем всяко семе и всяка коза, догодина няма да имаме с какво да напълним гърлата.

51