Пустинното копие - Страница 62

Джардир кимна.

– Загубите? – попита Андрахът.

– Все още ги броят – отвърна Джардир. – Най-малко стотици. Вероятно хиляди.

Дамаджите си зашепнаха разгорещено. Из целите тренировъчни площадки и шаруми, и дамати внимателно наблюдаваха сценката.

– Ще набуча главата ти на копие над новата порта! – закани се Андрахът.

Преди Джардир да успее да отвърне, Хасик застана пред него, просна се в краката на Андраха и притисна глава в стълбите.

– Какви ги вършиш, глупако? – каза Джардир настойчиво, но Хасик не му обърна внимание.

– Моля за извинение, мой Андрах – каза той, – но това не бе по вина на Първия воин. Без Ахман Джардир всички щяхме да загинем в нощта!

Насъбралите се воини замърмориха в съгласие.

– Той ме извади от демонска яма! – извика един.

– Първият воин поведе атаката, която спаси отряда ми – обади се друг.

– Това не обяснява как въобще е загубил портата! – развика се Андрахът.

– Снощи Алагай Ка нападна стената – обясни Хасик. – Улови камък от каменометите ни, метна го обратно и така счупи външната порта. Само заради бързата реакция на Първия воин не бяхме напълно заличени.

– В Последната четвърт сме, но Алагай Ка не е нападал Красия от повече от три хиляди години – намеси се Дамаджи Амадеверам.

– Това не беше Алагай Ка – отвърна Джардир. – Просто каменен демон от планините.

– Дори това е нечувано – каза Амадеверам. – Защо би дошъл дотук, толкова далече от планинския си дом?

Хасик вдигна очи и огледа тълпата. Джардир изсъска, но подчиненият му отново го пренебрегна.

– Заради него – каза той и посочи зеленоземеца.

Всички погледи се извърнаха към зеленоземеца, който отстъпи назад, изведнъж осъзнал, че е център на всеобщото внимание.

– Един чин? – попита Андрахът. – Какво прави чин сред шарумите на Красия? Би трябвало да броди из пазарските бунища с останалите кхафити!

Един от даматите прошепна нещо в ухото на Амадеверам.

– Току-що ми казаха, че е дошъл при Първия воин и е помолил да се бие – каза дамаджият.

– И ти си му разрешил? – обърна се невярващо Андрахът към Джардир.

Иневера се напрегна, но Джардир я укроти с ръка. Тя имаше власт в малките зали, но ако жена, пък била тя и дама’тинга, се застъпеше за него пред събралите се воини и дамати, само щеше да влоши нещата.

– Разреших му – отвърна той.

– Значи тази разруха, която ни споходи, е изцяло по твоя вина! – извика Андрахът. – С главата на твоя чин ще споделите копието над портата и нека ястребите ви изкълват очите!

Той се обърна, за да си върви, но Джардир не бе свършил. Прекалено много бе рискувал за зеленоземеца, за да позволи да го екзекутират. Иневера бе казала, че съдбите им са свързани, и така щеше да бъде.

Ръката му все още го тормозеше, а и беше натъртен от боя, продължил цяла нощ. Виеше му се свят от болка и изтощение, но той прегърна всичко това и го изтласка настрана. Имаше време да почива в прегръдките на Еверам, но то още не бе дошло.

– По-добре да му бях отказал, така ли? – попита той на висок глас, така че всички да чуят. – Той идва при нас, назовал алагая като свой враг, а ние да му обърнем гръб? Ние мъже ли сме, или кхафити?

Андрахът се спря намясто и се обърна, за да срещне погледа на Джардир. Лицето му бе буреносен облак.

– Довел ни е каменен демон! – извика Андрахът.

– И самият Алагай Ка да му беше враг, това нямаше да ме интересува! – кресна Джардир в отговор. – Горко ѝ на Красия, щом дотам сме се изплашили от алагаи, че да пренебрегнем мъж в нощта... пък бил той и чин!

Той махна на зеленоземеца, който изкачи стълбите дополовина, така че всички да го виждат. Държеше здраво копието, сякаш очакваше изведнъж цялата тълпа да го нападне. По твърдия му поглед ясно си личеше, че няма да се даде току-така.

Той е безстрашен – помисли си Джардир. – Та има ли друг по-достоен, с когото да обвържа съдбата си?

– Този човек не е някакъв страхлив северняк, който оре като жена – каза Джардир. – Той е пар’чин, смел чужденец, който се държи като дал’шарум! Нека дойде Алагай Ка! Ако иска кръвта на този зеленоземец, това е достатъчна причина за всеки воин, който желае да се изправи гордо пред Еверам, да не му позволява.

Шанджат извика в подкрепа и бързо намери отклик сред стоте мъже на Джардир. В следващия момент всеки дал’шарум вече бе вдигнал копието си и викаше заедно с останалите във врявата.

– Миналата нощ не се дадохме на Ний и отпратихме грамадния ѝ слуга – рече Джардир. – Дори сега той пълзи обратно към бездната, провален и победен, и трепери от страх от дал’шарумите на Пустинното копие!

Андрахът изломоти нещо, докато се ровеше за отговор, но това, което каза, потъна, щом и даматите в тълпата подеха рева.

Андрахът се намръщи, но пред такава непреодолима подкрепа за Джардир беше безсилен. Врътна се на пета и седна тежко в паланкина си. Ний’шарумите изстенаха под напора на туловището му, щом вдигнаха прътовете за носене и ги сложиха на раменете си.

– Играеш опасна игра – предупреди го Амадеверам, след като Андрахът бе отнесен достатъчно далеч, че да не може да чуе.

– Шарак за мен не е никаква игра, дамаджи – отвърна Джардир.

* * *

– Добре го изигра – каза Иневера, след като го сложи на операционната си маса. – Отпрати дебелата свиня с подвита опашка!

Тя се смееше, докато режеше робата му. Рамото му и голяма част от ръката му бяха почернели.

– Понякога имам моментни проблясъци – каза Джардир.