Пустинното копие - Страница 71

Джардир кимна.

– Сега душата ти е готова да срещне Еверам с достойнство – каза той и се хвърли срещу дамата.

Еверал бе майстор на шарусахк, но Евджахът забраняваше на свещениците да държат копие и през всичките си години в Шарик Хора Джардир не беше виждал някой да престъпва този закон. Очакваше даматът да борави неумело с копието и лесно да се даде.

Трябва да се възползваш от всяко предимство – беше го учил Кхеват.

Но Еверал го изненада и развъртя копието като тояга. То се разхвърча с такава скорост, че изгуби очертанията си и единственото, което Джардир можа да направи, щом даматът тръгна към него, бе да стои настрана от пътя на копието. Еверал имаше бързи и точни движения, а всеки негов удар преминаваше плавно към следващия, както би следвало да се очаква от един истински възпитаник на Шарик Хора, прекарал там четири десетилетия. Накрая той включи и върха в играта, като одраска бузата на Джардир и ръката му.

Накрая Джардир разбра ритъма зад даматовите удари и бързо нападна, уви ръка около дръжката на копието и се завъртя, с което запрати дамата в другия край на залата. Духовникът се удари в една колона и падна тежко на земята.

Джардир изчака Еверал да се претърколи на крака и остави копието на пода. Даматът се ококори.

– Трябва да си истински глупак, щом захвърляш предимството си – каза Еверал, но Джардир само се усмихна, разбрал вече слабостите на духовника. Тръгна срещу него с разперени ръце и Еверал го посрещна в пълна бойна готовност.

За неопитното око на шарума това, което последва, би изглеждало като проста схватка, чийто развой само силата би могла да определи, но всъщност стотиците измествания и завъртания бяха шарукин – създадени да обръщат силата на опонента срещу самия него.

Малко по малко и с огромни усилия Джардир успя да направи мъртва хватка на Еверал. Беше неизбежно и дори в очите на дамата си личеше, че и той го знае.

– Невъзможно – изпъшка Еверал, щом ръката на Джардир се уви около гърлото му.

– Има разлика, дама – каза Джардир, – между силата, която получаваш от бой с въздуха, и силата, която получаваш от бой с алагаи.

Той дръпна рязко и вратът на Еверал се прекърши със звук, който отекна в залата.

* * *

Дамаджите се бяха скупчили в основата на подиума към трона на Андраха. Обърнаха се едновременно, когато хората на Джардир строшиха вратата. Андрахът се сви на Черепния трон, разтреперан от страх, и така силно стисна подпорите, че кокалчетата на пръстите му побеляха.

Джардир изгледа хищно тълпата старци. Евджахският закон даваше право на всеки един от тях да го предизвика на двубой по пътя му към подиума. Джардир не се страхуваше от дамаджите, но нямаше никакво желание да ги убива.

– Избий ги, ако трябва – беше му казала Иневера, – но победата ти ще бъде по-пълноценна, ако пречупиш желанието им да се опълчат.

Даже му беше казала какво да им предложи.

– Дамаджи – обърна се той към тях, – всички вие сте предани слуги на Еверам и аз не искам кавги помежду ни. Моля ви само да отстъпите.

– И какво ще стане с нас, когато седнеш на Черепния трон? – попита Кевера от шарах. Като дамаджи на най-малолюдното племе в Красия той имаше най-голям интерес да отправи първото предизвикателство.

Джардир се усмихна.

– Нищо, приятелю. Вие, дамаджите, сте се уплашили за дворците си? Задръжте си ги и продължавайте да служите на племената си, както винаги. Моля ви само за един символичен жест на подкрепа.

Кевера присви очи.

– И какъв ще е той?

– Вторият ми син от Каша е ний’дама – каза Джардир.

Кевера кимна.

– Той е обещаващ.

Джардир се усмихна.

– Ще ви помоля винаги да го държите до себе си, така че да се учи и от краката ви.

– И един ден да ме наследи – каза Кевера по-скоро като заключение, отколкото като въпрос.

Джардир сви рамене.

– Ако това е иневера.

Джардир огледа останалите дамаджи, които смилаха предложението му, и отново се възхити на съвършения план на Иневера. Неговите съпруги дама’тинги се бяха оказали плодовити, а заровете не бяха сгрешили дори веднъж правилните моменти за зачеване. Всяка булка бе дарила Джардир с по двама сина и дъщеря до четвъртата година от брака им, а коремите им и след това продължаваха да набъбват. Сега вече имаше по един син ний’дама във всяко племе, който да наследи черния тюрбан след смъртта на сегашния дамаджи, точно както щеше да стане със собствените му съпруги след смъртта на дамаджи’тингите на техните племена. Още преди десетилетие Иневера бе положила основите на неговата бъдеща власт. Това беше... обезпокоително.

Дамаджите продължиха да размишляват. Титлите им по принцип не се наследяваха, но всички до един имаха синове и внуци сред даматите на племето си и нерядко черният тюрбан преминаваше в ръцете на роднина. И все пак това, че запазваха властта си, смекчаваше болката от възкачването на Джардир. Дори дамаджите да бяха подразнени, задето трябваше да сложат край на синовните си стремежи, това беше по-благоприятният вариант, отколкото да видят наследниците си набучени на копия, както се бе случило със синовете на победените врагове на Каджи. Джардир лесно можеше да стори същото и те го знаеха. Нямаше нужда да предлага собствените си синове за заложници, освен ако не искаше да покаже, че искрено търси обединение.

За по-малките племена това беше достатъчно.

– Шар’Дама Ка – каза Кевера от шарах, поклони се и отстъпи назад.