Пустинното копие - Страница 72

Останалите последваха примера му и се разделиха пред Джардир като ала пред ралото: баджин, анджха, джама, кханджин, халвас и шунджин, всички те го пуснаха, без да го предизвикат. Джардир се напрегна, докато подминаваше дамаджите на кревакх и нанджи. Племената на съгледвачите бяха извънредно предани и имаха собствени школи по шарусахк, за които се говореше, че са най-смъртоносните в цялото Пустинно копие. Джардир усещаше, че волята на Еверам тупти в него, и не се страхуваше от никого, но беше нащрек, защото уважаваше уменията им.

Обаче не бе имало нужда да си прави труда. Съгледваческите дамаджи много приличаха на своите шаруми – предпочитаха да наб-людават и уведомяват, не да водят. Отместиха се и така между Джардир и Черепния трон останаха само тримата най-властни дамаджи: Енкаджи от мендинг, Алеверак от маджах и Амадеверам от каджи. Тези мъже властваха над хиляди и живееха в безмерно охолство. Племената им имаха десетки дамати, сред които синовете и внуците им. Нямаше да се предадат толкова лесно.

Енкаджи от мендинг беше човек с внушителни размери, як, макар и на петдесет и пет. Известен беше и със своя бистър ум, а не само като водач на племе, съставено почти изцяло от военни инженери. Въпреки че племето му беше по-малобройно, Енкаджи бе по-богат от дамаджите на маджах и каджи, взети заедно, и не беше тайна, че дамаджият отдавна замисля да завещае състоянието си на най-големия си син.

Погледите им се срещнаха и за миг Джардир си помисли, че човекът може наистина да го предизвика. Тъкмо се приготвяше за битка, когато дамаджият се разсмя печално и разпери ръце в шаржиран поклон, отмествайки се от пътя към подиума.

Следващият беше Алеверак от маджах. Старият дамаджи бе близо осемдесетгодишен, но въпреки това се поклони и зае бойната поза на шарусахк. Джардир кимна и шарумите и дамаджите зад него се отдръпнаха, за да дадат на мъжете достатъчно място да се бият.

Джардир се поклони дълбоко.

– За мен е чест, Дамаджи – каза той и сам зае бойна поза. Беше впечатлен, че старецът въобще е жив, пък какво остава за обладалия го войнствен дух. Той заслужаваше достойна смърт.

– Начало! – извика Амадеверам и Джардир се хвърли напред в желанието си да го сграбчи и да приключи битката бързо и без кръвопролития. Все още имаше шанс да изкара със сила обет за подчинение от живите устни на дамаджия.

Но Алеверак го изненада, извъртя се рязко и много по-бързо, отколкото Джардир мислеше за възможно. Улови ръката на Джардир и използва собствената му инерция срещу самия него.

След като усети как ставите му изпищяха, Джардир нямаше друг избор, освен да се отпусне и да се остави дамаджият да го метне. Приземи се по гръб и насъбралата се тълпа ахна от изумление. Алеверак бързо отиде при него и тъкмо когато щеше да настъпи врата на Джардир с кокалестата си пета, воинът хвана ходилото му с две ръце и го изви, докато се изправяше на крака.

Алеверак се поддаде на извиването, като се завъртя с цяло тяло, което му позволи да използва силата на Джардир срещу самия него, ритайки го в устата със свободния си крак. Джардир отново се озова проснат на мраморния под, а Алеверак все още стоеше прав.

Сега вече всички наблюдаваха боя с огромен интерес. Миг по-рано целта на битката беше един старец да намери достойна смърт – скромен миг от възкачването на Джардир. Изведнъж обаче всичко, което Джардир бе постигнал, се оказа в опасност. Синовете му все още бяха прекалено малки, за да се защитават без закрилата на Джардир, ако враговете им тръгнеха с ножове срещу тях. Андрахът се бе навел напред и следеше боя внимателно.

Алеверак отново се втурна към Джардир, но воинът успя да се изправи навреме и го посрещна фронтално. Този път застана стабилно намясто и не даде на стареца никаква енергия, която да обръща срещу него. Ударите на Алеверак бяха невероятно бързи, обаче Джардир успя да блокира първите два. Третия го пропусна и се остави да бъде ударен в замяна на шанса да направи ключ на ръката на дамаджия.

Алеверак не даде на Джардир никаква енергия за използване, но докато старият дамаджи не беше много повече от жилава кожа върху остър кокал, Джардир имаше здрави мускули, бе воин в разцвета на силите си. Не му се налагаше да краде енергия, за да метне човек, чиито килограми не надхвърляха много годините му.

Джардир се стегна и се завъртя рязко, с което захвърли Алеверак настрана. Дамаджият се превъртя в синхрон с движението на воина, без да губи равновесие за миг, даже и във въздуха, и Джардир разбра, че опонентът му ще се приземи на крака и ще се втурне обратно към него.

Джардир задържа ръката на Алеверак, залегна под нея, за да придаде още сила на хватката си, а крака си сложи на гърба на стареца, който се удари в земята. Дръпна здраво и хрущенето от рамото на Алеверак отекна в гигантските куполи над главите им. Кост разкъса бялата роба на дамаджия, която бързо се напои с кръв.

Джардир понечи да го довърши бързо, преди болката да го лиши от мъжество, но Алеверак така и не изкрещя, нито пък предложи подчинението си. Джардир срещна погледа на стария дамаджи и съзря концентрация, която прогонваше всяка болка, докато Алеверак се мъчеше да се изправи отново. Достойнството надхвърли всякакви граници, щом зае нова поза с водеща лява ръка, тъй като дясната висеше извита, отпусната и окървавена.

– Не можете да ми попречите да се възкача на Черепния трон, Дамаджи – каза Джардир, докато кръжаха бавно. – А и по-голямата част от племето ви ми се врече във вярност. Умолявам ви, вслушайте се в разума. Толкова по-добре ли ще е да влезете в гроба, вие и синовете ви, от това да станете съветник на Шар’Дама Ка?