Пустинното копие - Страница 74

Останалите дамаджи ахнаха, но никой не посмя да му възрази.

Миг по-късно шарумите, които вардеха входа, затаиха дъх и бързо се отдръпнаха. През него се изсипаха дамаджи’тингите и съпругите на Джардир. Против евджахския закон беше да се наранява дама’тинга, така че властта му над жените бе ограничена, но те си имаха свои интриги в шатрата на дама’тингите и явно Иневера се бе оказала също толкова способна и там, колкото в манипулирането на политиката на мъжете. Всяка от съпругите му носеше черна бурка с бял воал върху белите си дама’тингски одежди, знак, че ще наследи онази дамаджи’тинга, която съответстваше на племето ѝ. Джардир нямаше представа как Иневера бе постигнала това.

Балина, маджахската му съпруга, се отдели от останалите и изтича при Алеверак. Джардир с един поглед можеше да разпознае всяка от съпругите си дори когато носеха всичките си роби. Каша не можеше да скрие извивките си, нито пък Умшала височината си. Походката на Балина я отличаваше толкова ясно, колкото лицето ѝ. Маджахската дамаджи’тинга я следваше и изглеждаше повече като ученичка, отколкото като учителка.

От Иневера нямаше и следа, но в следващия миг Джардир чу как шарумите ахнаха и забеляза неколцина мъже, замръзнали от страх. Вдигна очи и видя своята Първа съпруга да влиза в залата с одежди, достойни само за неговите очи. Пъстроцветният ѝ шал и воал прозираха, както и фините ленти тъкан, които сякаш плаваха около нея като дим, без да оставят нищо от красотата ѝ на въображението. Черната ѝ като нощта коса беше захваната в златна мрежа и миришеше на благовонни масла. Ръцете и краката ѝ звънтяха с накити от скъпоценни камъни и защитено злато. Нищо по нея не говореше за кастата или ранга ѝ. Само кесията с хора, вързана на колана ѝ, я отличаваше като нещо повече от любимата танцьорка на някой заможен дамаджи.

Иневера прикова всички погледи, щом запристъпва спокойно в стаята – както на втрещените воини, така и на хладно преценяващите дамаджи’тинги. Лицето на Джардир пламна, когато съпругата му стигна до него, и въпреки волята си той изпита вълнения, по-уместни в спалнята. Опита се да запази самообладание, но тя отиде право при него, отметна воала си и го целуна страстно. Уви нежното си тяло около него, сякаш позираше за статуя, и го маркира като свой пред всички също като кучките, които маркираха някой ъгъл.

– Какво, по нийските изчадия, се опитваш да направиш? – прошепна ѝ той гневно.

– Припомням им, че Шар’Дама Ка стои над хорските закони – отвърна Иневера. – Ако искаш, обладай ме направо върху Черепния трон. Никой няма да посмее да възрази.

Тя плъзна ръка между краката му и нежно го погали. На Джардир му секна дъхът.

– Аз бих възразил – изсъска той и я избута на ръка разстояние. Ухилената Иневера сви рамене и помилва лицето му.

– Цяла Красия ликува заради днешната ти победа, съпруже – каза тя на висок глас, така че всички да чуят.

Джардир знаеше, че от него се очаква да ѝ отвърне, да изнесе някаква дръзка реч, но подобни политически стойки все още го отвращаваха, а и той си имаше други грижи.

– Ще живее ли? – попита Джардир и кимна към Алеверак. Дамаджият бе загубил огромни локви кръв, а ръката му беше извита развалина.

Балина поклати глава.

– Съмнявам се, съпруже – каза тя и се поклони като истинска съпруга – нещо, което жените му дама’тинги досега не бяха правили.

– Спаси го – прошепна Джардир на Иневера.

– Защо? – промълви Иневера през воала си, така че само той да чуе.

– Обещах му, че като умре, неговият наследник може да предизвика Маджи за маджахския дворец – отвърна Джардир.

Иневера се облещи.

– Какво си направил?!

Всички я погледнаха, но изражението ѝ изчезна на мига, а тялото ѝ отново се отпусна. Тя се отдръпна и се понесе надолу по стъпалата на подиума, а поклащането на бедрата ѝ, които се виждаха през прозирната роба, привлече до един погледите на мъжете в залата. Достойнството на Джардир виеше и го подканваше да избоде всички очи, поглъщащи хищно това, което принадлежеше само и единствено на него.

Балина и маджахската дамаджи’тинга се поклониха дълбоко и се отместиха от пътя на Иневера.

– Дамаджаха – поздравиха я и двете в синхрон.

Алеверак вече беше изпаднал в безсъзнание от загубата на кръв, когато Иневера приключи с прегледа на раната. Изправи се и се обърна към шарумите.

– Дръпнете всички завеси и затворете всички врати – нареди тя и щом неколцина воини се втурнаха да изпълняват, заповяда на останалите да се наредят в кръг около нея и ранения дамаджи, да се обърнат с гръб към тях и да вдигнат сключените си щитове, за да се окъпят двамата с Алеверак в мрак.

В затъмнената стая Джардир виждаше бледото сияние на алагай хора, което пулсираше през живата стена, придружено от ритмичния звук на иневерините молитвени песни. Сиянието туптеше в продължение на няколко минути, а мъжете в стаята бяха застинали в страхопочитание.

Иневера изрече някаква заповед и кръгът от дал’шаруми се разкъса. Воините се завтекоха да дърпат завесите, връщайки светлината в стаята, а там, легнал спокойно до Иневера, беше Дамаджи Алеверак. Беше гол до кръста и си личеше, че кожата му бе загубила сивкавия си оттенък. Сега той дишаше по-леко. Вече нямаше и следа от раната му, от костта или кървенето, даже белег не личеше. По рамото му имаше само гладка кожа.

Само гладка кожа на мястото, където се бе намирала ръката му. Крайникът беше изчезнал безследно.