Пустинното копие - Страница 75

– Еверам прие ръката на Дамаджи Алеверак в знак на неговото подчинение – обяви Иневера на висок глас. – На Алеверак му бе простено, че се е усъмнил в Избавителя, и ако отсега нататък той върви по праведната пътека на Еверам, в Рая ще се събере отново със загубения си крайник.

Тя се върна при Джардир и отново се уви около него.

– Съпругът ми ще иска да охлади кръвта си след победа като днешната – обърна се отново Иневера към цялата зала. – Оставете ни, за да се погрижа за него насаме, както само една съпруга може.

Мъжете зашепнаха възмутено. Нечувано беше жена, пък била тя и дамаджи’тинга, да нарежда така на дамаджи. Те погледнаха Джардир, но след като той не се възпротиви, не им остана друг избор, освен да я послушат.

* * *

– Ти да не си идиот? – сопна му се Иневера, когато останаха насаме. – Да заложиш властта си над маджах, пък да не говорим за живота на сина ти, на карта, и то за какво?

Джардир забеляза, че тя постави Маджи на второ място.

– Не очаквам да разбереш защо беше нужно да го сторя.

– Така ли? – попита Иневера с отровен тон. – Да не би пък твоята дживах ка да е глупачка тогава? Че защо да не разбере скритата мъдрост тука?

– Защото е въпрос на чест! – сопна ѝ се Джардир. – А ти отдавна си доказала, че няма да изгубиш и секунда от вниманието си за подобни глупости.

Иневера го изгледа свирепо за момент, а после се обърна на другата страна и дама’тингското ѝ спокойствие се възвърна отново.

– Няма значение. Още не е дошъл моментът за разправа с нас-ледниците на Алеверак.

– Няма да се месиш в това – скастри я Джардир. – Маджи просто ще трябва да се докаже като по-силния.

– Ами ако не успее? – попита Иневера.

– Тогава значи Еверам не би желал той да води маджах – отвърна Джардир.

Иневера изглеждаше готова да отговори, но само поклати глава.

– Няма да е пълна загуба. Слуховете, че си осакатил Алеверак, но си го оставил да живее и да ти служи, само ще подплатят мита за теб.

– Звучиш като Абан – промърмори Джардир.

– Моля? – попита тя, но той знаеше, че го е чула съвсем ясно.

– Достатъчно – каза той. – Станалото – станало и повече нищо не може да се направи по въпроса. Сега си сложи една прилична роба и воал, преди да вкараш нечисти помисли в умовете на хората ми.

– Дързък както винаги – отбеляза Иневера, но тя се усмихваше зад прозрачния си воал, очевидно беше по-скоро развеселена, отколкото подразнена. – Евджахът заповядва жените да носят воали, така че никой мъж да не пожелае онова, което не му принадлежи, но ти си Избавителя. Кой ще посмее да пожелае твоята жена? И гола да тръгна по улиците, пак няма от какво да ме е страх.

– Може и да няма причина да се страхуваш, но къде е предимството в това да разголваш слабините си като курва, та всички мъже да те видят? – попита Джардир.

Иневера сбърчи чело, но лицето ѝ запази мирния си вид.

– Разголвам лицето си, за да може всеки да ме разпознае. Разголвам тялото си, за да може властта ти да се увеличи. Всички ще разберат колко силни са мъжките ти пориви, които дори главната дамаджи’тинга трябва да е готова да задоволи на мига.

– Поредната измама – рече Джардир с досада и седна на трона.

– Никак даже – измърка Иневера и се плъзна в скута му. – Напълно готова съм да отговарям за похотта на Шар’Дама Ка.

– Казваш го, сякаш е задача, която трябва да изпълниш – отвърна Джардир. – Скучната цена на властта.

– Не е така скучна – каза Иневера и прокара пръст надолу по гърдите му. Откопча шалварите му и го възседна.

Джардир не можеше да отрече похотта, която красотата на Иневера предизвикваше в него, но той усещаше и Черепния трон под себе си. Вдигна поглед, когато Иневера се наниза на него по същия начин, по който беше яхнала Андраха. Макар да го бе убил, картината все още стоеше неизличима в ума му. Тя го преследваше като призрак, чийто достъп до отвъдния живот му е бил отказан.

Дали Иневера наистина изпитваше желание при допира му, или стоновете и въртенето ѝ бяха поредната маска, като плътния воал, който беше захвърлила? Джардир наистина не знаеше.

Той се изправи, като я вдигна от себе си.

– Не съм в настроение за подобни игри.

Иневера се опули, но сдържа гнева си.

– Той не мисли така – измърка тя и стисна твърдия му член.

Джардир я отблъсна.

– Той не ме управлява – каза той и отново се закопча.

Иневера го изгледа като присвита змия и за момент той си помисли, че ще го нападне, но ето че се върна нейното дама’тингско спокойствие. Тя сви рамене, сякаш отказът му нямаше значение, и се понесе надолу по стълбите на подиума, поклащайки хипнотично бедра.

* * *

Хасик докосна с чело мраморния под пред подиума на Черепния трон.

– Доведох кхафита, Избавителю – каза той с отвращение.

Джардир кимна, стражите отвориха вратата и Абан закуцука в помещението. Когато се приближи до подиума, Хасик го блъсна с идеята кхафитът да падне на колене, но Абан беше ловък с патерицата си и някак успя да се задържи на крака.

– Падни на колене пред Шар’Дама Ка! – изрева Хасик, но Джардир вдигна ръка, за да го укроти.

– Ако ще умирам, поне ми позволете да стоя на краката си – рече Абан.

Джардир се усмихна.

– Какво те кара да мислиш, че искам да те убия?

– Не съм ли поредната бримка за отстраняване? – попита Абан. – Като Пар’чин преди мен?

Хасик изръмжа, стисна още по-здраво копието си и очите му се изпълниха с убийствен гняв.

– Оставете ни – нареди Джардир и махна с ръка към Хасик и останалите стражи. След като изпълниха заповедта, Джардир слезе от подиума и застана пред Абан.