Пустинното копие - Страница 77

Иневера изсумтя.

– Познавам мъжката плът много по-добре от теб, съпруже. Това тук не е по-различно от дялането на алагай хора.

Джардир погледна сребърния поднос, върху който бяха разположени тънките ленти кожа, изрязани от дланта му. Той остави паренето от билковите мазила на Иневера по раните му да премине през него.

– Убягва ми смисълът от всичко това.

– Според Канона на зеленоземците, който взехме от един от северните вестоносци в подземието, кожата на Избавителя е белязана така, че ядроните да не могат да я търпят – обясни Иневера. Тя пусна ръката му и го остави да я вдигне пред очите си и да се полюбува на изкусната защита, която беше врязала в кожата му.

– Ще проработят ли? – попита той, свивайки ръка за проба.

Иневера кимна.

– Когато свърша, твоят допир ще нанася повече вреда на алагаите, отколкото пробождане със самото Копие на Каджи.

Джардир потрепна от вълнение. Самата идея да се бори с демон по неговите правила и да го убие с голи ръце беше опияняваща.

Иневера тъкмо привършваше с превързването на ръката, когато в тронната зала влезе Дамаджи Ашан, следван от сина си Асукаджи и втория син на Джардир, Асъм. И двамата бяха прекалено млади, за да носят белите роби на даматите, но бяха Потомци на Избавителя и никой не смееше да се противопостави.

– Избавителю – поздрави го Ашан, поклони се и продължи през зъби, сякаш думата имаше гаден вкус, – кхафитът е дошъл с отчета.

Джардир кимна и Абан влезе в помещението, куцукайки, подпрял се на патерицата от слонова кост, която наподобяваше камила, а Иневера застана грациозно в краката на Джардир. Дамаджи Алеверак последва Абан в залата. Празният десен ръкав на робата му беше захванат за гърба на дрехата. Синът на Джардир, Маджи, го следваше по петите в бидото си на ний’дама. Те се присъединиха към Ашан, Асукаджи и Асъм отдясно на Черепния трон.

Абан се поклони и измъкна от пояса си малко шишенце. Подаде го на Джардир.

– Дама Каван от мендинг ме помоли да ви дам това – каза той.

Джардир хвана шишенцето и го огледа с любопитство.

– Помоли те да ми го дадеш?

– Поне съдържанието, де – каза Абан. – Примесено с храната или питието ви.

Иневера грабна шишенцето от Джардир, издърпа тапата и помириса течността. Капна на върха на пръста си и я опита.

– Отрова на подземна змия – каза тя, плюейки. – Достатъчна да убие десетима.

Джардир тръсна глава и погледна Абан.

– Колко ти плати?

Абан се усмихна и вдигна подрънкваща кесия монети.

– Сума, достойна за истински дамаджи.

Джардир кимна. Дамаджи Енкаджи от мендинг се водеше за явен поддръжник на Джардир, но това не беше първият опит за убийство, идващ от негов подчинен.

– Ще се погрижа Дама Каван да бъде арестуван и подложен на разпит – рече Ашан.

– Загуба на време – отбеляза Абан. – Той няма да предаде своя дамаджи на мъчителите ви. Най-добре да го оставите на мира.

– Никой не ти е искал мнението, кхафите! – изръмжа Дамаджи Алеверак, с което накара Абан да подскочи. – Не можем да го оставим жив, ще продължи със заговорите против Шар’Дама Ка.

– Може би кхафитът има право, съпруже – прекъсна го Иневера и предизвика възмутения яростен поглед на Алеверак, който той отправяше всеки път, щом жената посмееше да заговори пред Черепния трон. – Абан може да каже на Каван, че си погълнал отровата, без дори да те присвие стомахът, и да пусне слуха на пазара, откъдето ще се разпространи навсякъде. Ако всееш у другите чувството, че си непобедим, и най-смелият убиец добре ще си помисли, преди да ти посегне.

– Дамаджахата е мъдра жена – каза Абан и се поклони.

Двамата с Иневера си бяха лика-прилика – винаги манипулираха останалите, за да стане тяхното. Джардир забеляза, че очите на кхафита се стрелнаха към Иневера, за да отпият поне за миг от красотата ѝ, която така разточително бе извадила на показ. Джардир преглътна пламъка на гнева си. Иневера казваше, че той би трябвало да се чувства по-могъщ, задето развява нещо, което другите мъже можеха само да желаят, но дори след две години бе налице точно обратното.

Обаче независимо дали му харесваше, или не, и Абан, и Иневера притежаваха умения, от които Джардир се нуждаеше, умения, които наистина липсваха у даматите и шарумите. Отчетите на Абан и заровете на Иневера предаваха само жестоката истина, докато останалите красианци до един правеха всичко възможно да кажат това, което смятаха, че Джардир иска да чуе, дори в думите им да нямаше и капка истина.

Джардир вече бе свикнал да разчита на тях и двамата го знаеха, продължаваха да се обличат необичайно и да се кичат със златни дрънкулки, сякаш предизвикваха Джардир да ги накаже.

– Дамаджи Енкаджи има огромно влияние, Избавителю – припомни му Абан, – а инженерните умения на племето му са ви крайно необходими в подготовката за войната. Вече го обидихте, когато му отказахте място във вътрешния си съвет. Може би не е сега моментът да събираме улики, които ще доведат до него и ще ви принудят да действате публично.

– Савас не е достатъчно голям, за да стане дамаджи на мендинг – допълни Иневера, която имаше предвид мендингския син на Джардир. – Няма да последват момче по бидо.

Бяха прави. Ако Джардир убиеше Енкаджи, преди Савас да заслужи бялата роба, черният тюрбан щеше просто да премине в ръцете на някой от синовете на Енкаджи, който също щеше да бъде враждебен към Джардир колкото баща си, ако не и повече.

– Добре тогава – каза той накрая, макар че мразеше да участва в игричките на Абан и Иневера. – Оплети Каван в мрежите си. Сега отчетите.