Пустинното копие - Страница 78

– Към днешна дата в Пустинното копие живеят 217 дамати, 322 дама’тинги, 5012 шаруми, 17 256 жени, 15 623 деца, включително тези в Хану Паш, и 21 733 кхафити – каза Абан.

– Няма да имаме достатъчно воини, ако потеглим по-идното лято – отбеляза Джардир. – Едва неколкостотин годишно завършват Хану Паш.

– Може би ще трябва да отложите плановете си – предложи Абан. – След десетилетие ще разполагате с двойно по-голяма войска.

Джардир усети как ръката на Иневера стисна крака му, а дългите ѝ нокти се впиха в кожата му и поклати глава.

– Даже отлагаме прекалено дълго.

Абан сви рамене.

– Тогава ще трябва да потеглите с воините, с които ще разполагате догодина. Няма да са шест хиляди.

– Трябват ми повече – настоя Джардир.

Абан сви рамене.

– Какво бих могъл да направя? Дал’шарумите не са някакви скрити чували с жито, които търговците изкарват на пазара чак като им се качи цената.

Джардир го погледна толкова гневно, че Абан потрепна.

– Да не би да ви обидих? – попита той.

– Пазарът – изрече Джардир. – Не съм стъпвал там, откакто Кавъл и Керан ни взеха от домовете ни.

Той се изправи и се наметна с бяла връхна роба върху черните шарумски одежди, които все още носеше.

– Разведи ме из него сега.

– Аз ли? – попита Абан. – Искате да вървите по улицата до един кхафит?

– Да познаваш някой по-подходящ? – попита Джардир.

Всички останали в залата се обърнаха към Джардир и го зяпнаха в потрес.

– Избавителю – възпротиви се Ашан, – пазарът е място за жени и кхафити...

Алеверак кимна.

– Тази земя не е достойна за краката на Шар’Дама Ка.

– Аз решавам това – сряза ги Джардир. – Може пък и да се намери някакво достойнство там.

Ашан се навъси, но се поклони.

– Разбира се, Избавителю. Ще подготвя стражата ви. Сто от най-верните ви шаруми...

– Няма нужда от стража – прекъсна го Джардир. – И сам мога да се пазя от жени и кхафити.

Иневера се изправи и помогна на Джардир да си оправи робите.

– Позволи ми поне да хвърля заровете преди това – прошепна тя. – Ще привлечеш наемните убийци, както каручка тор прив-лича мухите.

Джардир поклати глава.

– Този път не, дживах. Днес усещам ръката на Еверам и без онази патерица.

Иневера не изглеждаше така сигурна, но отстъпи.

* * *

Щом излезе от двореца, от плещите на Джардир падна тежест. Не си спомняше последния път, когато бе напускал стените му посред бял ден. А някога обичаше да стои под слънчевите лъчи. Гърбът му се изправи, докато ходеше, и нещо в Джардир... затананика. Усети колко намясто се чувства сега, когато излиза, като че ли самият Еверам го водеше.

Времето сякаш спря, когато Джардир и Абан навлязоха в Големия пазар – всички търговци и купувачи застиваха намясто, щом двамата минеха покрай тях. Някои поглеждаха Избавителя със страхопочитание, други се взираха с още по-голям потрес в кхафита до него. Двамата вървяха, а зад гърбовете им се разнасяха шушукания, като някои хора даже се понасяха след Джардир и Абан.

Пазарът минаваше по края на вътрешната стена на града и се разпростираше на километри от двете страни на гигантската порта. Състоеше се от безкрайна върволица палатки и каручки, просторни шатри и малки сергии, без да се броят безброй многото амбулантни търговци на храни и дрънкулки, носачите с покупките и многолюдната тълпа купувачи, които се пазаряха за изгодна цена.

– По-голям е, отколкото го помня – възкликна Джардир с изумление. – Толкова много криволици. Лабиринтът не изглежда толкова страшен.

– Хората казват, че един ден не стига, за да минеш край всеки продавач – рече Абан, – и не един глупак е оставал да си търси пътя обратно, след като даматите дадат сигнала за вечерния час от минаретата на Шарик Хора.

– Толкова много кхафити – каза Джардир, вперил изумен поглед в океана от обръснати лица и жълто-кафяви елеци. – Макар да чувам за тях всяка сутрин в отчетите, никога не съм си представял какво точно значи броят им. Вие сте повече от всички останали в Красия.

– Има си и предимства в това да ти откажат достъпа до Лабиринта – отбеляза Абан. – Дълголетието е едно от тях.

Джардир кимна. Още едно нещо, за което не се беше замислял.

– На сърцето ти не му ли липсва поне от време на време? Въпреки малодушието ти, не ти ли се е искало някога да видиш Лабиринта отвътре?

Абан продължи да куцука в мълчание.

– Какво значение има? – попита той накрая. – Не е било писано.

Повървяха още малко, когато Джардир изведнъж се спря и зяп-на. На отсрещната страна на улицата стоеше грамаден кхафит, който бе най-малко два метра висок, а под кафявото елече и шапка мускулите му се пукаха по шевовете. Под всяка мишница на дългите си ръце носеше по едно гигантско буре вода, и то така небрежно, все едно държеше чифт сандали.

– Ей, ти! – извика Джардир, но гигантът не отговори.

Джардир пресече улицата и го хвана за лакътя. Кхафитът се обърна рязко към него със стреснато изражение и едва не изпусна буретата с вода, преди да се осъзнае.

– На теб говорех, кхафит – изръмжа Джардир.

Абан сложи ръка на рамото на Джардир.

– Той не ви чу, Избавителю. Човекът се е родил без слух.

И наистина гигантът замуча и тръгна да сочи енергично ушите си. Абан направи няколко бързи жеста с ръце и го поуспокои.

– Той е глух? – попита Джардир. – Заради това ли се е провалил в Хану Паш?

Абан се засмя.

– Деца с такива недостатъци въобще не ги викат за Хану Паш, Избавителю. Този човек е кхафит, откакто се е родил.