Пустинното копие - Страница 79

Друг кхафит, здравеняк на около трийсет и пет, излезе от палатка и щом ги видя, застина намясто в потрес.

– Спри – нареди му Джардир, когато човекът се опита да избяга.

Кхафитът мигновено падна на колене и притисна чело в прахта.

– О, велики Шар’Дама Ка – каза той раболепно. – Не съм достоен за вашето внимание.

– Не се бой, братко – отвърна Джардир и внимателно сложи ръка на рамото на ужасения човек. – Аз нямам племе. Нито каста. Аз представлявам цяла Красия, както даматите, така и шарумите и кхафитите.

Думите на Джардир, изглежда, поуспокоиха човека.

– Кажи ми защо носиш жълто-кафявите одежди, братко?

– Аз съм страхливец, Избавителю – рече човекът, а гласът му се запираше в гърлото от срам. – Волята ми се пречупи още първата нощ в Лабиринта. Прерязах връвта и... избягах от своя аджин’пал.

Той започна да плаче и Джардир го остави да си излее мъката. После го стисна за рамото, при което човекът вдигна поглед.

– Върви след мен, докато обиколя пазара – каза той и на човека му секна дъхът от изумление.

– Глухият също да дойде – заръча Джардир на Абан, който направи още знаци на гиганта.

Двамата покорно се строиха зад Абан и Джардир, следвани от всички, които наблюдаваха събитията, мъже и жени. Дори продавачите оставяха стоките си без надзор, за да последват Избавителя.

Където и да погледнеше, Джардир виждаше още и още здрави мъже в жълто-кафяво, а всеки един от тях си имаше свои причини да са му отказали черните одежди. Никой не смееше да лъже Шар’Дама Ка, когато настояваше да разбере причините за отказа.

„Бях болнаво дете“ – каза един.

„Не различавам цветове“ – отвърна друг.

„Баща ми плати на дама да ме пропусне“ – осмели се да признае трети.

„Очите ми се нуждаят от стъкла“ – казаха много от хората, а други били изхвърлени от шараджа само защото били левичари.

Джардир стисваше рамото на всеки един от тях и им разрешаваше да го последват. Не след дълго подир него се виеше огром-на тълпа, която забираше всеки, край когото минеше. Накрая Джардир се обърна назад към всички тях, многохилядната тълпа, и кимна. Скочи върху каручката на един продавач, за да се извиси над множеството, и погледна жените и кхафитите.

– Аз съм Ахман асу Хошкамин ам’Джардир асу Каджи! – извика той и вдигна Копието на Каджи. – Аз съм Шар’Дама Ка!

Тълпата изрева в отговор и стресна Джардир със сила и мощ, каквито не бе и сънувал.

– Еверам ми е възложил да унищожа алагаите – извика Джардир, – но за да сторя това, се нуждая от шаруми!

Той посочи цялата тълпа, като помете с ръка пространството пред себе си.

– Сред вас виждам здрави мъже, на които още като деца им е било отказано копието и са били принудени да живеят в позор и бедност, докато братята и братовчедите им са се къпели в славата на Еверам. Посрамени са били и техните родители и деца.

Мъжете, които Джардир бе помолил да го последват, кимаха одобрително на думите му.

– Вече разполагаме с магията, която ще унищожи алагаите – каза той. – Копията ни пробождат стотици от тях, но имаме повече копия, отколкото мъже, които да ги носят. Затова предлагам на всички да опитат отново! Нека всеки физически здрав кхафит, който иска да се включи в алагай’шарак, да дойде утре на тренировъчните площадки, където всяко племе ще издигне кхафит’шараджи за вашето обучение. Онези, които завършат обучението, ще бъдат признати като кха’шаруми и ще получат защитени оръжия, с които да откупят пътя си обратно към славата и Рая за себе си и семействата си!

Настана слисано мълчание, докато думите му попият. Мъже, които бяха прекарали целия си живот в подчинение на шарумите, сведени и измъчени под тежестта на кастата си, започнаха да изпъчват гърди. Джардир едва ли не видя как започнаха да си представят възможната слава, шанса си за по-добър живот.

– Шарак Ка наближава! – викна Джардир. – Ще има достатъчно почести за всички във Великата война! Кои сред вас ще се закълнат да се бият на моя страна?

Първият човек, когото Джардир бе приканил да го последва, избягалият от своя аджин’пал в Лабиринта, си проправи път през тълпата и коленичи най-отпред.

– Избавителю – каза той, – откакто се провалих в Лабиринта, душата ми няма мира. Моля ви за втори шанс!

Джардир се пресегна с Копието на Каджи и го докосна по рамото.

– Изправи се, кха’шарум – рече Джардир.

Човекът изпълни заръката, но още преди да се изправи напълно, беше пронизан с копие в гърба. Джардир хвана мъжа, преди да се строполи, и погледна дълбоко в очите му, докато той изкашляше кръвен съсирек.

– Спасен си – каза му Джардир. – Портите на Рая ще се отворят за теб, братко.

Човекът се усмихна и светлината напусна очите му. Джардир го положи на земята и погледна копието, което стърчеше от гърба му. Беше едно от късите оръжия за ръкопашен бой, които съгледвачите от нанджи предпочитаха.

Джардир вдигна поглед и видя как трима от нанджи приближаваха с къси копия в едната ръка и въжета с тежести в другата. Макар да бе ден, бяха загърнати с нощните си воали, които скриваха лицата им.

– Отивате твърде далеч, Шарум Ка, като предлагате копия на кхафити – извика един от воините.

– Трябва да ви убием – съгласи се друг.

Те тръгнаха към него, но няколко кхафити се откъснаха от тълпата и застанаха на пътя им, за да предпазят Джардир.

Нанджи се изсмяха.

– Не беше добра идея да напускате двореца без стража – каза един от тях. – Тези кхафити няма да свършат работа.