Пустинното копие - Страница 81

К оглавлению

81

– В началото сигурно ще е така – отвърна Джардир. – Но ние искаме да задържим земите, които ще завземем, без да оставяме след себе си воини. Еверам е дал кхафити на Слънчевата земя, както ни е дал и нас. В зелените земи един кхафит, който следва Евджаха, пак ще е над чините. Нека се заселват в земите зад нас и ги удържат за Еверам, докато шарумите ни продължават напред.

Джардир видя Иневера да попипва разсеяно кесията с алагай хора. Тя щеше да се извини и да си тръгне, за да хвърли заровете веднага щом аудиенцията приключеше, но Джардир нямаше никакво съмнение, че те щяха да потвърдят действията му. Правотата му пееше вътре в него и дори Абан му кимна одобрително.

– Кога ще уведомите останалите дамаджи? – попита Ашан.

– Не преди да сме готови да потеглим – отвърна Джардир. – Няма да дадем време на енкаджи и другите племена да се противопоставят на решението ми. Искам голямата порта да е зад гърба ни, преди да успеят да се осъзнаят.

– А оттам нататък? – попита Абан. – Крепостта Райзън?

Джардир поклати глава.

– Първо Анокх Слънце. После – зелените земи.

– Намерили сте изгубения град? – попита Абан.

Джардир махна с ръка към маса, покрита с карти.

– Никога не е бил напълно изгубен. През цялото време е имало подробни карти в Шарик Хора. Просто сме спрели да ходим там след Завръщането.

– Невероятно – каза Абан.

Джардир го погледна.

– Само не мога да разбера как го е открил Пар’чин. Да претърсиш пустинята, ще ти отнеме цял живот. Трябва да са му помогнали. При кого ли може да е отишъл, за да потърси помощ?

Абан сви рамене.

– На пазара има стотици търговци, които твърдят, че продават карти за Анокх Слънце.

– Фалшификати – каза Джардир.

– Явно не всички – отвърна Абан.

Джардир знаеше, че кхафитът е способен да танцува между истината и лъжата със същата лекота, с която някой би вдишал и издишал.

– Иневера – каза той накрая и вдигна копието на Каджи. – Нищо не се случва, ако не е по волята на Еверам.

Единайсета глава
АНОКХ СЛЪНЦЕ


332 СЗ

Оазисът на зората беше изключително красиво място – редица защитени монолити от пясъчник пазеха просторна тревиста местност, няколко струпани заедно овощни дръвчета и широко езеро с прясна, чиста вода, подхранвано от същата подземна река, която снабдяваше с вода и Пустинното копие. Под един от монолитите имаше врязано в ала стълбище, което водеше към осветена с факли подземна кухина. Там човек можеше да хвърли мрежа в реката и бързо да си налови истинско угощение.

Оазисът беше малък, предвиден като спирка за търговски кервани, но най-често го използваха отделни вестоносци. Естествено, той не беше годен да изхрани най-могъщата армия на света от векове насам.

Воините на Джардир му се нахвърлиха като скакалци и издигнаха хиляди палатки и шатри около монолитите. Още преди да са пристигнали повечето красианци, дърветата бяха обрани и изсечени за подпалки, тревите бяха опасени от добитъка и стъпкани. Хилядите, които нагазиха в езерцето, за да измият краката си и да напълнят меховете си, оставиха след себе си една зловонна, тинеста локва. Мъжете хвърляха мрежите си в подземната кухина, но това, което щеше да е изобилие за един керван, не бе дори залък за красианската войска.

– Избавителю – рече Абан, приближавайки се до Джардир, докато той оглеждаше лагера. – Тук има нещо, което мисля, че трябва да видите.

Джардир кимна и Абан го заведе до гигантски пясъчников блок, покрит с вдълбани рисунки. Някои бяха съвсем леки резки, избледнели през годините, а други – ясни и нови. Някои бяха груби драскотини, а други – страхотни, майсторски писмени знаци. Всичките следваха северния стил на писане, грозна система, с която Джардир бе само бегло запознат.

– Какво е това? – попита той.

– Маркировки на вестоносци, Избавителю – каза Абан. – Има ги навсякъде по оазиса и отбелязват всеки, който се е подслонил тук на път за Пустинното копие.

Джардир сви рамене.

– Е, и?

Абан посочи огромна част от монолита, където бяха издълбани изящни калиграфски символи. Джардир не можеше да прочете буквите, но дори той оцени красотата им.

– Тук пише – каза Абан – „Арлен Бейлс от Потока на Тибит“.

– Пар’чин – рече Джардир.

Абан кимна.

– Какво друго пише? – попита Джардир.

– Пише: „Ученик на майстор Коб от Мливари, вестоносец на херцози, познат като Пар’чин в Красия и близък приятел на Ахман Джардир, Шарум Ка на Пустинното копие“.

Абан спря и остави думите да попият в съзнанието на Джардир, който се намръщи.

– Продължавай да четеш – изръмжа той.

– „Бил съм в четирите останали крепости – зачете Абан и произнесе имената на градовете, отбелязани с копие, обърнато нагоре – и в почти всяко познато селце в Теса.“

Абан показа друг, по-дълъг списък, който пък споменаваше десетки имена.

– Тези имена, означени с копия с върха надолу, са руините, които е посетил – отбеляза Абан и посочи друг дълъг списък. – Пар’чин е бил доста зает, докато е отсъствал от Пустинното копие. Тук са записани дори красиански руини.

– Така ли? – попита Джардир.

– Пар’чин постоянно търсеше из пазара карти и истории – каза Абан.

Джардир погледна отново списъка.

– Баха кад’Еверам там ли е?

Абан не отговори веднага и Джардир се обърна към кхафита.

– Не ме карай да те питам втори път. Ако кажа на някой от чинските ни пленници да ми преведе написаното и разбера, че си ме излъгал...

81