Пустинното копие - Страница 82

– Записан е – отговори Абан.

Джардир кимна.

– Значи Абан най-накрая се е сдобил с остатъка от грънците на Дравази – каза той по-скоро като заключение, отколкото като въпрос.

Абан не отговори, но нямаше и нужда.

– Кое е последното име? – попита Джардир и посочи огромен резбован знак в края на списъка, макар че и сам можеше да се досети.

– Последното място, където Пар’чин е отишъл, преди да дойде в Пустинното копие – каза Абан.

– Анокх Слънце – промълви Джардир.

Абан кимна.

– Някой от другите търговци може ли да чете на този език? – попита Джардир.

Абан сви рамене.

– Неколцина, може би.

Джардир изсумтя.

– Накарай мъже да дойдат с чукове и да натрошат този камък обратно на пясък.

– Така че никой да не разбере, че Шар’Дама Ка върви по стъпките на един умрял чин? – попита Абан.

Джардир го удари и той се просна на земята. Дебелият кхафит избърса кръвта от устата си, но без обичайните си пресилени усмивки или сърцераздирателни вопли. Погледите им се срещнаха и в същия момент гневът на Джардир изчезна, а на негово място дойде срамът. Джардир се обърна, погледна гигантската ивица, която хората му бяха изринали в пясъка, и се зачуди дали някой не бе стъпкал, без да иска, заровените кости на неговия приятел.

* * *

– Притеснен си – отбеляза Иневера, когато Джардир се приб-ра в шатрата си. Това не беше въпрос.

– Чудя се дали истинският Избавител се е притеснявал на всяка крачка – въздъхна Джардир, – или е усещал, че Еверам го направлява, и просто е следвал пътеката, разкрита пред него.

– Ти си истинският Избавител – каза Иневера, – така че, предполагам, и за Каджи е било същото, каквото е за теб.

– Наистина ли съм? – попита Джардир.

– Да не мислиш, че е някакво съвпадение, дето Копието на Каджи попадна в ръцете ти точно когато беше в позиция да застанеш начело на Красия? – попита Иневера.

– Съвпадение ли? – попита Джардир. – Не беше. Но ти ме „позиционираш“ вече повече от двайсет години. Демонските зарове изиграха много по-важна роля за възкачването ми, отколкото собствените ми заслуги.

– Демонските зарове ли завладяха сърцата на кхафитите, те ли обединиха народа ни? – попита Иневера. – Демонските зарове ли те накараха да печелиш битка след битка в Лабиринта още преди да си помирисал дори Копието на Каджи? Заради демонските зарове ли потегли сега?

Джардир поклати глава.

– Не, разбира се, че не.

– Всъщност става дума за резбата на Пар’чин в пясъчника – каза Иневера.

– Откъде знаеш за това? – попита Джардир.

Иневера пренебрегна въпроса с махване на ръка.

– Пар’чин беше обирач на гробове, нищо повече. Смел наистина – призна тя и сложи пръст на устните на Джардир, за да изпревари възражението му, – умел и дързък, но крадец.

– Тогава аз какво съм, ако не онзи, който го ограби на свой ред? – попита Джардир.

– Ти си това, което избереш да бъдеш – отвърна Иневера. – Можеш да избереш да спасиш човечеството или да се мръщиш заради миналото, изпускайки шанса пред себе си.

Тя се наведе и го целуна. Целувката беше дълбока и топла, даваше, без да пита, и припомни на Джардир, че дори сега той все още обичаше Иневера.

– Вярвам в теб, дори ти да не си вярваш. Заровете издават волята на Еверам и нито те, нито аз бихме могли да ти помогнем да се издигнеш, ако не вярвахме, че само ти, и никой друг, би могъл да понесеш това бреме. Убийството на Пар’чин беше необходимо зло, като убийството на Амадеверам. Би ги пощадил, ако можеше.

Тя се плъзна в ръцете му, той я прегърна и изведнъж почувства как част от силата му се възвърна. Необходимо зло. Ставаше дума за това в Евджаха, в описа на Каджи за поробването му на северните чини. Всеки убит алагай помагал да се изравнят везните, а Джардир мислеше да ги убие всичките, преди да отиде при Създателя, където делата му щяха да бъдат премерени и осъдени.

* * *

Разузнавачът доведе камилата си до Джардир на белия му кон, спря на уважително разстояние и удари с юмрук по гърдите си.

– Шар’Дама Ка – поздрави го той, – открихме изгубения град. Пясъците са го погълнали почти изцяло, но голяма част от него изглежда невредима. Има няколко кладенеца, които смятаме, че могат да се оправят и използват, но храната и пашата са оскъдни.

Джардир кимна.

– Еверам е запазил свещения град за нас. Изпрати преден отряд да начертае карта на града и да подготви кладенците. Ще заколим добитъка и ще запазим месото, за да спестим от житните запаси.

– Рисковано – каза Абан. – Ако изколим добитъка, няма начин да си го възвърнем.

– Ще трябва да разчитаме на зелените земи да ни изхранят – каза Джардир. – Засега ни трябва колкото се може повече време, за да проучим свещения град.

По-голямата част от хората му се придвижваха бавно и минаха дни, преди да успеят да настигнат разузнавачите, които вече бяха начертали горе-долу подробна карта на разпрострелия се град, въпреки че беше много по-голям от Пустинното копие и имаше възможност да са останали още неразкрити части. Откриха несъответствия между картите на разузнавачите и тези в древните свитъци от Шарик Хора.

– Ще разделим града по племена и ще оставим всеки дамаджи да надзирава разкопките в своята част, съветван от най-учените си дамати и защитници. Разкритите реликви да се описват и да ми се представят всеки ден.

Ашан кимна.

– Така да бъде, Избавителю – каза той и отиде да даде указания на останалите дамаджи.

През тази седмица племената претършуваха древния град, разбиха стени, ограбиха гробници и разрушиха цели участъци от защитени стени и колони. От преминалия оттук Пар’чин почти нямаше следа, но красианците не ги беше грижа за състоянието на града. Навсякъде се трупаха купчини с отпадъци и цели участъци от улици и сгради рухнаха, докато тунелите под тях биваха разравяни.