Пустинното копие - Страница 84

Лийша се засмя.

– Би било страхотно! Почти всички в града също ще го приемат. Само ти, аз и Арлен ще знаем колко е абсурдно.

Роджър се почувства, сякаш го беше шамаросала, но сърцето му отново заби, а и щом носеше маската си, Лийша нищо не бе забелязала.

– Ще ми се да не го наричаше така – каза Роджър, сменяйки темата.

– Арлен ли? – попита Лийша и Роджър потрепна. – Арлен! Арлен! Арлен! – каза тя през смях. – Това е само името му, Роджър. Няма да се преструвам, че няма такова, колкото и мистериозен да му се иска да изглежда.

– Аз викам да го оставим да изглежда, както си иска – отвърна Роджър. – Арик винаги ми е казвал, че ако репетираш номер, който не мислиш да показваш пред публика, рано или късно публиката ще го види. Нужно е само веднъж да се изпуснеш и името му ще влезе в устите на всички в града.

– И какво от това? – попита Лийша. – На Защитения не му е удобно в града, защото всички се държат странно с него. Ако приз-нае, че има име, нещата могат доста да се променят.

– Не знаеш какво е оставил зад себе си – каза Роджър. – Може някой да пострада, ако името на Защитения излезе наяве, или пък да започнат да го преследват заради някакви неразчистени сметки. Знам какво значи да живееш така, Лийша. Защитения ми спаси живота и ако той не иска името му да се знае, имам предвид, ако иска да забравя, че въобще го знам, така ще бъде, пък дори това да ми коства песента на века.

– Не можеш да забравиш това, което вече си научил – отбеляза Лийша.

– Не всички имат толкова много пространство на горния етаж като теб – каза Роджър, почуквайки слепоочието си. – Някои от нас веднага се пълнят догоре и забравят старите неща, които не им влизат в употреба.

– Това са глупости – възрази Лийша.

Роджър сви рамене.

– Както и да е, де, благодаря ти отново – каза тя. – Около мен е пълно с мъже, готови да се изправят срещу демони заради мен, но няма и един, който да се изправи срещу майка ми.

– Мисля, че Гаред Кътър би сторил и двете – изтъкна Роджър.

Лийша изсумтя.

– Той и майка ми така хубаво са се намерили. Гаред съсипа живота ми, а тя все още иска да му простя и да му родя деца, като че ли новооткритият му талант да избива демони го прави добра партия. Тя не е нищо друго, освен една манипулативна вещица, която трови живота на всички.

– Да, бе! – възкликна Роджър. – Не е толкова зле. Разбереш ли я, лесно ще я накараш да ти ходи по цигулката.

– Подценяваш я – отвърна Лийша. – Мъжете виждат красотата ѝ и отказват да прозрат отвъд нея. Мислиш си, че ти я омайваш, а всъщност тя те е съблазнила, както прави с всички мъже, за да ги настройва след това срещу мен.

– Говориш тъпчиплевели – сопна ѝ се Роджър. – Илона не е някакъв дух, пръкнал се от Ядрото с единствената цел да ти съсипе живота.

– Просто не я познаваш достатъчно добре – каза Лийша.

Роджър поклати глава.

– Арик ме е научил на всичко за жените и той казваше, че тези като майка ти, които в миналото са били много красиви, но годините вече са започнали да им личат, всичките са еднакви. Илона на младини винаги се е намирала в центъра на вниманието и това е единственият начин, по който знае да общува със света. Ти и баща ти си водите дълги разговори за защитаване, в които тя не може да се включи, и това я кара да зажаднее за внимание, пък каквото ще да е то. Накарай я да се почувства център на вниманието и ще те гледа като кученце.

Лийша го погледна за миг и се разсмя гръмогласно.

– Майсторът ти нищо не е разбирал от жени.

– Хич не му личеше – отвърна Роджър, – като се има предвид с каква лекота си лягаше с тях.

Лийша повдигна вежда.

– А с колко си е лягал чиракът му с помощта на гениалните му техники?

Роджър се усмихна.

– Аз за целувки и милувки не разправям, но се обзалагам на едно мливарийско слънце, че ще проработят върху майка ти.

– Дадено.

* * *

– Та значи, търговецът вика на Арик: „Платих ти, за да научиш жена ми да танцува!“ – каза Роджър. – А Арик без капка смущение го поглежда и казва: „Ами така и направих. Аз ли съм виновен, че тя предпочете да караме уроците легнали“.

Илона избухна в смях и разплиска виното си, удряйки чашата в масата. Роджър се присъедини към нея, чукнаха се и пиха.

Лийша им се мръщеше от другия край на масата, където си говореше с баща си. Тя наистина не знаеше кое щеше да ѝ бъде по-противно: да спечели баса с Роджър или да загуби. Може би беше грешка, че го доведе. Вулгарните истории бяха достатъчно гадни, но още по-неприятно беше, че очите на Роджър постоянно прескачаха към деколтето на майка ѝ, макар че не можеше и много да го вини, след като Илона така го бе изложила на показ.

Чиниите вече отдавна бяха ометени. Ърни седеше и прелистваше тефтера, който Лийша му бе донесла, а очите му изглеждаха миниатюрни зад тънките очила с телени рамки, които сякаш никога не слизаха от ръба на носа му. Накрая той изсумтя и го остави настрана за по-късно. Посочи купчината тефтери пред Лийша, подвързани с кожа.

– Остана ми време само за още няколко – каза той. – Изписваш ги по-бързо, отколкото подвързвам.

– Обвинявай чирачките ми – отвърна Лийша и взе металния чайник от огъня. – Правят по три копия на всеки тефтер, който напълня.

– И все пак – каза Ърни. – През целия си живот съм имал само един гримоар за защити и така и не го попълних. А ти колко направи вече? Дузина?

– Седемнайсет – отвърна Лийша, – но вътре има толкова демонология, колкото и защити, а и повечето неща са от Защитения. Само докато препиша защитите по тялото му, свърших няколко тефтера.