Пустинното копие - Страница 85

– Така ли? – попита Илона, вдигнала поглед. – И колко от тялото му си виждала?

– Майко! – извика Лийша.

– Създателят ми е свидетел, че не бих те съдила – каза Илона. – Има и по-лоши неща от това да родиш дете на Избавителя, пък бил той и чудовище на външен вид. Но най-добре да се захващаш с тая работа, ако си го набелязала. Много по-млади от теб, а и по-плодовити, съвсем скоро ще се втурнат да се съревновават за тази привилегия.

– Той не е Избавителя, мамо – възрази Лийша.

– Много други не биха се съгласили – каза Илона. – Дори Гаред го боготвори.

– А, значи, щом Гаред Кътър си мисли нещо, то трябва да е истина – каза Лийша, вдигнала вежди.

Роджър прошепна нещо в ухото на Илона, тя отново се разсмя и върна вниманието си към него. Лийша въздъхна с облекчение.

– Като стана дума за Защитения – каза Ърни, – той къде е? Смит ми каза, че е идвал друг вестоносец от името на херцога да го вика на аудиенция, но отново го е нямало в деня, когато пристигат пратките.

Лийша сви рамене.

– Съмнявам се, че много го интересува някаква среща с херцога. Той не се смята за един от поданиците на Райнбек.

– Най-добре да му кажеш да си помисли добре – предложи Ърни.

– Хралупата не произвежда толкова дървесина, колкото би трябвало, и Райнбек губи търпение. Ако пренебрегваме вестоносците, това може и да го спре засега, докато пътят е задръстен от сняг и херцогът не може да изпрати порядъчно голям отряд, но дойде ли пролетното топене, той ще иска отговори и уверение, че Хралупата на Избавителя му остава вярна.

– Така ли? – попита Роджър и вдигна очи. – Ако се получат разногласия между Защитения и Райнбек, Хралупата най-вероятно ще застане на страната на Избавителя още в същия миг.

– Да – съгласи се Ърни. – Че и други селца, а сигурно и доста народ в самата крепост Анжие. Защитения само с една дума би могъл да започне гражданска война и ето затова е толкова важно да съобщи намеренията си на Райнбек, преди херцогът да е действал прибързано.

Лийша кимна.

– Ще говоря с него. И аз си имам недовършена работа в Анжие.

– Недовършената ти работа е под полите ти – промърмори Илона. Роджър се задави и от носа му рукна вино. Илона се усмихна самодоволно и отпи от чашата си.

– Аз поне мога да си ги държа около глезените! – сопна ѝ се Лийша.

– Не смей да ми говориш с този тон – каза Илона. – Може да не разбирам нищо от политика или демонология, но знам, че една зима те дели от съдбата на неомъжена старуха, и колкото и ядрони да избиеш, пак ще си отидеш в гроба със съжаление, че не си дала живот на света.

– Аз съм билкарката на града – каза Лийша. – Това, че спасявам онези, които иначе биха умрели, не се брои за даване на живот, така ли?

– Вика спасява животи – каза Илона за една от колегите билкарки на Лийша. – Т’ва хич не ѝ попречи да му отгледа потомство на послушник Джона. Акушерката Дарси също би го направила на мига, стига да си намереше мъж, способен да затвори очи и да остане твърд достатъчно дълго, че да сложи дете в грозната ѝ утроба.

– Дарси е направила повече за този град, отколкото ти някога би могла, майко – каза Лийша. Двете с Дарси, бивши чирачки на вещицата Бруна, дълго време бяха спречкани, но вече не бе така. Сега Дарси беше най-преданата ученичка на Лийша, макар и не най-добрата.

– Глупости – каза Илона. – Аз изпълних своя дълг и дадох теб на града. Дори да не си благодарна за това, мисля че Хралупата спечели достатъчно от усилията ми.

Лийша се намръщи. Илона не млъкна.

– И глупак да ви види заедно със Защитения, веднага ще се досети, че сте имали нещо, което не е било удовлетворително и за двама ви. Да не се е провалил в леглото? – попита тя. – Дарси ми дава билки за баща ти, когато той...

– Ама че смехории! – извика Роджър, а Ърни почервеня. – Лийша никога не би...

Илона изсумтя и го прекъсна.

– Е, то се вижда, че не ходи с теб. Ясно ми е като бял ден, че си ѝ хвърлил око, но не си достатъчно добър, цигуларче, а и ти си го знаеш.

Роджър почервеня като цвекло. Отвори уста, но от нея не излезе и звук.

– Никакво право нямаш да му говориш така, майко – каза Лийша. – Не знаеш...

– Аз все не знам! – викна Илона. – Да не би бедната ти майчица да е толкова заблудена, че да не забележи слънцето като блести в очите ѝ?

Тя изпи виното си на една глътка и изражението ѝ придоби онази жестокост, която Лийша така добре познаваше и от която се страхуваше.

– Все едно не знам песента на момчето за Защитения, който ви намерил след разбойниците, захвърлени да мрете на пътя – каза Илона. – И не знам ли как мъжете се отнасят с жени като нас, когато няма кой да ги спре?

– Майко – каза Лийша предупредително, а гласът ѝ доби особена твърдост.

– Не съм си представяла, че така ще изгубиш цветето си – продължи Илона, – но беше крайно време и някак си се е случило, така че, вярвам, е било по-добре и за теб.

Лийша плесна по масата и изгледа майка си кръвнишки.

– Взимай си наметалото, Роджър – каза тя. – Вярно, че се стъмва, но сред демоните ще сме в по-голяма безопасност.

Тя пъхна празните тефтери в чантата си, която сложи през рамо, докато взимаше пищно избродираната си пелерина от закачалката до вратата. Заметна се с нея и я захвана на врата си със защитена безопасна игла от сребро.

Ърни отиде при нея, разперил извинително ръце. Лийша го прегърна, докато Роджър си сложи наметалото. Илона остана на масата заедно с виното.

– Наистина ми се ще да не се разхождаш по тъмно, дори с магическо наметало – каза Ърни. – Не е като да можем да те заменим.