Пустинното копие - Страница 96

– Пак ли към Слънчево пасище? – попита тя, без да направи никакво усилие да се поприкрие.

Коуби поклати глава.

– Нося съобщение за Люсик.

– Толкова късно през деня? – попита Рена. – Какво би могло да е така...

Тя видя изражението по лицето на Коуби и се притесни. Последния път, когато дойде вест за Люсик, само преди две години, научиха, че брат му Кенър се напил, докато изпробвал вино от бъчвите, и се препънал и паднал вън от защитите. Докато слънцето успее да прогони демоните, не било останало почти нищо от тялото му за горене.

– Всички са добре, нали? – попита тя, страхувайки се от отговора.

Коуби поклати глава. Той се наведе към нея и зашепна, макар да нямаше никой наоколо.

– Бащата на Люсик починал тази сутрин – довери ѝ той.

Рена ахна и покри устата си с ръце. Фърнан Богин винаги се бе държал мило с нея, когато идваше да види внуците си. Щеше да ѝ липсва. И горкия Люсик...

– Рена! – чу се крясъкът на баща ѝ. – Влизай вътре и се покрий, момиченце! Това да не ти е анжиерски дом на греха?

Той посочи вратата с ценния си ловен нож. Острието му беше от мливарийска стомана, а дръжката от кост. Ножът никога не излизаше от обсега му.

Рена познаваше този тон и остави Коуби със зейнала уста, като се обърна и побърза да се прибере. Спря на вратата и видя как Харл крачеше към Коуби, за да го посрещне, докато той връзваше Шишарка за кол.

Баща ѝ беше сбръчкан и побелял, но възрастта сякаш само го каляваше, жилавите му мускули заякваха от работата на нивата, а кожата му беше надиплена и груба. Харл бе искал да намери съпруг за Рена, преди Илейн да напусне, но оттогава сплашваше всяко момче, което я погледнеше.

Коуби обаче беше по-висок от Харл, а и по-широк, един от най- едрите мъже в Потока на Тибит. Шопара го беше избрал за вестоносец, защото все още си я имаше побойнишката жилка и трудно се плашеше, осбено когато бе навлякъл бронята. Рена не чуваше какво си говорят, но боботещият глас на баща ѝ звучеше почтително, докато си стискаха ръцете.

– За какво е цялата суматоха? – попита Бени откъм огнището, докато режеше зеленчуци за яхнията.

– Коуби Фишър е дошъл от Градски площад – отвърна Рена.

– Каза ли защо? – попита Бени, а лицето ѝ помръкна от притеснение. – Вестоносците не идват само за да кажат здрасти.

Рена преглътна тежко.

– Татко ме извика вътре преди да разбера – излъга тя и изтича зад завесата на нейния ъгъл в общото помещение, свали мръсната си риза и си сложи истинска рокля. Все още връзваше корсета, когато излезе иззад завесата и засече Коуби, който отново я бе зяпнал.

– По ядроните, Рена! – изрева Харл и тя изчезна зад завесата, докато не се облече докрай.

Харл стоеше навъсен, когато тя се появи отново.

– Тичай да извикаш Люсик от полето, момиче, и дръж момчетата навън в обора. Вестоносецът е дошъл с тежки новини.

Рена кимна и се изстреля през вратата. Намери Люсик, който оправяше защитните стълбове в другия край на нивата, точно преди земята да почернее, овъглена от огнени демони.

Кал и Джейс бяха с него и вадеха плевели, докато баща им работеше. Бяха на седем и на десет години.

– Дойде ли време за вечеря? – попита Кал с надежда.

– Не, миличък – отвърна Рена и разроши тъмнорусата му коса. – Но ние ще приберем животните в обора. Баща ти има посетител.

– Тъй ли? – попита Люсик.

– Коуби Фишър – отвърна Рена, – носи съобщение от майка ти.

Люсик посърна и веднага се запъти към къщата. Рена тръгна обратно с момчетата и им даде да преведат прасетата и кокошките от дневните им заграждения към големия обор. Тя отвърза и Шишарка и я остави в малкия обор отзад на къщата, където държаха кобилите и пилетата. Последният им кон бе издъхнал преди две лета и сега имаха празно отделение. Рена свали колана, издърпа седлото и поводите. Обърна се, за да вземе четките и хвана Джейс да посяга към копието на Коуби.

– Долу ръцете, освен ако не си търсиш боя – каза тя и го плесна през ръцете. – Сега ти изчеткай коня и дай помията на прасетата.

Нахрани пилетата, докато момчетата си вършеха своята работа, но очите ѝ все се стрелкаха към вратата за къщата. Беше видяла двайсет и четири лета, но Харл все още се държеше с нея като с дете и я предпазваше, както правеше и с момчетата.

Малко по-късно вратата се отвори и Бени подаде глава.

– Вечерята е готова. Измийте се всички.

Момчетата извикаха възторжено и влязоха тичешком, но Рена поостана и срещна погледна на сестра си. Още от деца двете можеха да си кажат ужасно много само с един поглед и този път не беше по-различно. Рена прегърна Бени и я притисна към себе си, докато тя плачеше.

След кратко задушаващо ридание Бени се изправи, избърса сълзи с престилката си и отново влезе вътре. Рена си пое дълбоко дъх и я последва.

Трапезната маса побираше само шестима и затова момчетата бяха изпратени да вечерят до камината в общото помещение. Без да имат и бегла представа, че нещо не е наред, те се втурнаха бодро нататък, а възрастните останаха да слушат през тънката завеса, която делеше трапезарията от общото помещение, смеха и тропането им, докато се боричкаха с кучетата.

– Тръгваме призори – рече Люсик, след като Рена вече бе приб-рала паниците. – Кенър и татко вече си отидоха и на мама ще ѝ трябва мъж наоколо, преди Шопара отново да тръгне да купува „Мочурско пиво“.

– Не може ли друг да се захване? – попита Харл с кисела физиономия, докато дялаше края на защитен стълб. – Фърнан млади е почти мъж.

Фърнан млади беше синът на Кенър, кръстен на дядо си.